0887 50 56 42
02 / 44 11 855

Накратко за хомеопатията

„Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се нарича лекуване.”
                                                                (Д-р Самуел Ханеман – „Органон на лечебното изкуство”, § 1)

   Какво представлява хомеопатията?

   За историята на хомеопатията

   Хомеопатични лекарства – произход, потенции и съхранение

   Терапевтични възможности на хомеопатията

   Особености при лечението с хомеопатия

   Разновидности на лечението с хомеопатични лекарства

   Съвместимост на лечението с хомеопатия с други терапевтични методи

   Първа помощ с хомеопатия за всички

Какво представлява хомеопатията?

Хомеопатията е терапевтичен метод, който е холистичен в своя подход, и се основава на 3 главни принципа.
Първият, както показва самото u име, гласи, че подобното се лекува с подобно (от гръцки език: homoios = подобен и pathos = страдание). Тоест на болен човек с определени симптоми се дава хомеопатично лекарство, приготвено от вещество, което в големи дози може да предизвика подобни оплаквания у здрав човек.
Според втория принцип винаги се дава минимална доза от лекарството.
Третият принцип изисква назначаването само на едно хомеопатично лекарство наведнъж (монопрепарат), в редки случаи се допуска редуването на две.
За разлика от алопатията (или т. нар. „стандартна медицина”), която се стреми да потисне симптомите, хомеопатията стимулира естествените оздравителни реакции на организма, като лекарството, което се назначава, е според характерната проява на болестта при съответния индивид.

За историята на хомеопатията

Хомеопатията има над 200-годишна история. Неин създател е д-р Самуел Ханеман (1755–1843) – немски лекар с енциклопедични познания и полиглот. В резултат на своя многогодишен опит, проучвания и наблюдения той издава „Органон на лечебното изкуство”, който редактира 6 пъти до смърттта си. Освен това той публикава и „Теория на хроничните болести”, както и справочник за изследваните и използвани от него хомеопатични лекарства – материя медика. Ханеман е първият лекар, който създава стройна теория за лечението на хроничните болести.

Популярността на хомеопатията нараства много в Европа и в САЩ до края на 19 в. поради големия и успех да се справя с инфекциозни заболявания и епидемии. Постепенно с постиженията на биологията и химията и широкото навлизане на синтетичните медикаменти, а малко по-късно и на антибиотиците в медицината, хомеопатията е изтикана на заден план. Последните 3 десетилетия обаче този терапевтичен метод изживява истински ренесанс. Това се дължи, от една страна, на разочарованието от конвенционалната медицина, а от друга – на ефикасността и по-ниската себестойност на хомеопатията. В някои страни от Западна Европа хомеопатичното лечение дори се реимбурсира частично от здравните каси. Сега хомеопатията е може би вторият по разпространение лечебен метод в света.

Хомеопатични лекарства – произход, потенции и съхранение

Хомеопатичните лекарства имат различен произход: те могат да бъдат от растения, минерали, метали, някои животински и човешки тъкани или секреции и др. Практически от всяко вещество може да се направи хомеопатично лекарство, но то става такова само след неговото „доказване” при здрави доброволци – т. е. дава им се под определена форма и прецизно се записват всички прояви, които предизвиква у тях на физическо, емоционално и умствено ниво. Начинът на приготвяне на хомеопатичните лекарства – чрез последователни разреждания и разтръсквания (потенциране / динамизиране), дава възможност дори много силно токсични субстанции да бъдат прилагани терапевтично без никаква заплаха за живота на пациента.

Потенциите се изписват като цифра след името на лекарството, което е на латински, например: Arnica 30, Influenzinum 15CH, Ignatia 200C и т. н. Независимо дали има само цифра или са налице и буквите C или CH, това означава, че имаме стотично разреждане (1:100 = изходно вещество : разтвор), например ARNICA 30 = ARNICA 30C = ARNICA 30CH. Освен стотичните разреждания има и десетични (означават се с латинките букви D или X след цифрата) и т. нар. LM потенции. Колкото по-голяма е цифрата, изписана след името на лекарството, толкова по-голямо е разреждането, по-висока е неговата потенция и съответно по-мощно действието му. Например разреждане 6С е по-слабо от 30С, независимо, че второто е много по-разредено.

Хомеопатичните лекарства имат дългогодишна трайност, ако се съхраняват по подходящ начин, т. е. без да се излагат на пряка слънчева светлина, както на високи температури над 35-40 градуса по Целзий продължително време, да не стоят в непосредствена близост до електромагнитно излъчване (монитори, мобилни телефони и др.) и в помещения, където има силни миризми (например етерични масла или бои).

Терапевтични възможности на хомеопатията

Хомеопатията няма възрастови ограничения и противопоказания в своето приложение. Хомеопатични лекарства могат да бъде назначавани и при новородени, и при бременни, без да има опасност от интоксикиране на плода. Обхватът на терапевтичните възможности на метода е много голям, както по отношение на остри заболявания, така и на хронични – грип, тонзилит, отит, сенна хрема и различни видове алергии, астма, артрит, психологически проблеми, депресии, състояния след преживян силен стрес, често рецидивиращи инфекции при деца и възрастни, цистити, бъбречни и жлъчни колики, ишиас и изобщо различни видове невралгии, херпес зостер, често рецидивиращ херпес симплекс, дори тежки състояния като малария, холера, сепсис и др.

С хомеопатията може да се прави и профилактика на инфекциозни заболявания, както и да преодолеят страничните ефекти, които настъпват в някои случаи след ваксинация, ако не е минало много време и уврежданията не са необратими.

Въпреки че хомеопатията има огромен лечебен потенциал, би било пресилено да се твърди, че тя е панацея и че предлага решение на всички здравословни проблеми на човечеството. Както всеки терапевтичен метод и тя има своите ограничения при сериозни заболявания като амиотрофична латерална склероза, миастения гравис, прогресивна мускулна дистрофия, мултиплена склероза и някои други.

Особености при лечението с хомеопатия

Прегледът при лекар, практикуващ класическа хомеопатия, е обикновено не по-кратък от 30 мин., а понякога продължава и до 1 час и повече, особено ако става въпрос за болен с множество хронични проблеми. Това е така, защото информацията, която е необходима за да бъде назначено хомеопатично лекарство, е значително повече отколкото при един стандартен медицински преглед. Много е важно да се уточни причината, с която се свързва започването на даден здравословен проблем. От значение е също така историята на предишни заболявания, евентуално по-силно изразени странични ефекти след ваксинации, силни емоционални преживявания, които може да са оставили следи в живота на пациента, както и фамилната анамнеза. Важно е, ако е възможно, да се установи конституцията на съответния човек, защото това би могло да бъде решаващо за постигане на траен, положителен терапевтичен резултат.

Понякога дори сериозни хронични случаи могат да се оправят само с едно лекарство и то за сравнително кратък срок, но при повечето пациенти обикновено е необходимо прилагането на няколко лекарства последователно за по-дълъг срок от време – например от 2–3 месеца до година. Нереалистично е да се очаква мигновено и силно изразено подобрение при сериозни хронични проблеми и затова болният не би трябвало да се отказва от терапията, ако не види бърз резултат. Целта на хомеопатичното лечение е трайно подобряване на здравето на индивида, а не временно потискане на симптомите, което само може да задълбочи болестта, както това често става при стандартните терапии. Затова понякога е нужно малко повече търпение от страна на болния и неговите близки, докато настъпи видим резултат от лечението. Учудващо е, че някои хора години наред приемат алопатични медикаменти и понасят страничните им ефекти, без същевременно да са се отървали от хроничните си проблеми, а нямат търпение да изчакат няколко месеца, за да видят резултата от хомеопатичното лечение.

При терапията на хронични заболявания с хомеопатия в много случаи може да се наблюдава т. нар. „Закон на Херинг”. Най-общо казано той описва посоките, в които става придвижването и изчезването на симптомите по време на лечението, а именно: от горе надолу (т. е. от главата към краката), от вътрешността на организма към повърхността и от най-важните органи към по-маловажните. За кратко време могат да се върнат стари оплаквания, каквито пациентът е имал преди месеци или години, след което изчезват („лечебна криза”). Това означава, че са били само потиснати, а не действително излекувани.

В зависимост от тежестта и давността на проблема хомеопатичното лекарство може да бъде дадено еднократно във висока потенция или неколкократно в по-ниски разреждания.
Не се препоръчва самолечението с хомеопатия на хронични проблеми от хора, които нямат съответната специализирана подготовка. Дори опитни лекари хомеопати в случай на сериозно остро или хронично заболяване прибягват до услугите на свои колеги, защото е трудно човек сам да прецени обективно проблема и оплакванията си. Това важи особено за случаи когато става дума за сериозни емоционални проблеми и преживян психологически стрес и соматични заболявания в резултат на емоционални травми.

Разновидности на лечението с хомеопатични лекарства

Най-популярна и с най-добри резултати в лечението особено на хронични здравословни проблеми е класическата хомеопатия, която се придържа към споменатите по-горе 3 главни принципа.

Даването на няколко хомеопатични лекарства едновременно за третиране на хронични болести така, както се препоръчва от някои школи и се практикува от лекари у нас, е силно нежелателно защото обърква съпротивителните сили на организма и терапевтът не би могъл да се ориентира в реакциите, които могат да се проявят.

В аптечната мрежа се продават и полипрепарати, т. е. съставени от няколко хомеопатични лекарства в ниски потенции, които се предлагат при хрема, настинка, кашлица, за общо успокояване и др. Като цяло редовното им използване не е желателно, макар че могат да имат ефект в различни случаи. По принцип винаги, когато е възможно, се предпочита назначаването на едно единствено хомеопатично лекарство, индивидуално подбрано според симптомите или конституцията на индивида.

Съвместимост на лечението с хомеопатия с други терапевтични методи

По принцип най-добре е хомеопатичното лечение да се провежда самостоятелно, за да е ясен ефектът от приеманото лекарство. В немалко случаи обаче това е невъзможно Понякога при лечението на хронични заболявания се допуска съчетаното приемане на алопатични медикаменти с хомеопатични лекарства, като целта е постепенно първите да се намалят и спрат, когато състоянието на пациента вече позволява.

Хомеопатията не трябва да се бърка с фитотерапията, независимо че много от хомеопатичните лекарства имат растителен произход. При по-тежки случаи е възможно двата метода да бъдат комбинирани, но това ре решава индивидуално според състоянието на болния и познанията на лекуващия.

Тъй като хомеопатията е енергиен метод на лечение не е желателно едновременното u прилагане с други енергийни методи на въздействие като: акупунктура, биоенерголечение, Рейки терапия и др.

Първа помощ с хомеопатия за всички

Хомеопатията дава възможност на всеки, дори без специализирано образование, да реагира бързо и адекватно в случаи на някои остри заболявания каквито са настинки, грип, възпаления на сливиците, хранителни отравяния, уртикария и травми от всякакъв характер, за бързо и без усложнения възстановяване след хирургични операции. От личен опит мога да заявя, че предварително приготвената домашна аптечка може да се окаже много ценен помощник на младите майки или на хора, обичащи да спортуват. В книгата „Първа помощ с хомеопатия за всички” подробно и достъпно съм разгледал няколко от най-важните за тези случаи хомеопатични лекарства, както и показанията и начините за тяхното приложение.

Видео

  • video

  • video2