Има няколко групи от хора по отношение на ваксинирането:

  1. Група, която е много чувствителна към дадена епидемия. Тази група има предразположение към дадената епидемия. Ако тази група се ваксинира, реакцията ще бъде много силна, с изработване на голямо количество антитела и ще има дълготрайни или постоянни странични ефекти след това. Това означава, че организмът ще бъде тежко засегнат. Тя е най-опасната за ваксиниране. Тъй като тези хора са трайно увредени от ваксината, те вече са твърде болни да бъдат заразени отново от епидемията. Затова са защитени.

Разбира се, това е и групата, която е най-чувствителна към конкретната епидемия. Какво да правим с тази група, която ще има трайни увреждания след епидемията? Отговорът е сложен и има много морални и етични съоръжения.

  1. Група, която не е много чувствителна към дадена епидемия. Повърхностна, но силна реакция като температура, локални увреждания на мястото на убождане и др. Организмът реагира на ваксината и я неутрализира. Тези хора не образуват антитела и те все едно не са ваксинирани. Те имат по-малка предразположеност към конкретната болест от епидемията. Те не са защитени след ваксинацията.
  1. Група, която не развива симптоми и няма никаква реакция от ваксината. Това може да е така, защото:

 

а. Те са твърде хронично болни и изобщо не могат да реагират на ваксината. Те са нечувствителни към        тази епидемия, както и към всеки микроорганизъм около тях. Не могат да бъдат заразени от епидемията по никакъв начин. Тези хора ще кажат, че не са боледували от остро заболяване с висока температура в продължение на повече от 10г.

 

б. Те са твърде здрави и техните организми са достатъчно силни и нямат предразположение към епидемията.

 

Статията е извадка от книгата на проф. Витулкас “Науката Хомеопатия” и дава неговото виждане относно проблемите с ваксините!

Превод с допълнения:

Д-р Д. Русев

лекар

класически хомеопат