Класическата хомеопатия е наука,основана от С.Ханеман и се нарича“класическа“,защото и до днес методите и хомеопатичните лекарства продължават да действат.Процесът на хомеопатичното лечение може да се раздели на следните етапи:

  • Подготовка на пациента за хомеопатичното лечение;
  • Провеждане на първичното интервю;
  • Прием на хомеопатичното лекарство;
  • Период на въздействие на хомеопатичното лекарство;
  • Периодично проследяване.

Подготовка на пациента за хомеопатично лечение.

Хомеопатията все още е малко известна у нас. За разлика от алопатичната медицина, където се цели изчезването на симптомите и тяхното подтискане, хомеопатичното лечение е насочено към отстраняването на причината, която е предизвикала симптома като се въздейства на жизнената сила/имунната система/.Във връзка с това е необходимо формирането на ново схващане за симптома като борба на организма с болестта.

За пациента е необходимо да има разбиране за себе си като цялостна енергийна система, функционираща на три нива – физическо, емоционално и умствено. Това ще му помогне да осъзнае причините, които стоят в основата на здравословните му проблеми.

Хомеопатичното лечение е ефективно само ако се определи правилното лекарство, което ще въздейства върху трите нива – съгласно основния принцип на подобието – „Подобното лекува подобно“.

За тази цел е необходимо пациентът да си припомни дори най-малките подробности при проявата на симптомите.

Подготовката на пациента за хомеопатично лечение става най-често чрез четенето на популярна хомеопатична литература или получаване на информация от хора, избрали този метод и получили добри лечебни резултати.

Ще бъде добре да се спрат 10 дни преди лечението кафето и всички продукти съдържащи мента.

Провеждане на начално интервю.

Основен етап в хомеопатичната практика е провеждането на разговор с пациента, т.нар. „снемане на случая“, при което е необходимо да се получи възможно най-пълна информация за проблемите, които той има и за особеностите на неговия организъм и психика.

При снемането на случая се прилага определен подход, като най-напред на пациента се дава възможност да каже всичко, което смята за важно. Тази информация е особено ценна за хомеопата, защото спонтанно се разкриват най-съществените страни на проблема. Допълнително хомеопатът изяснява всички интересуващи го въпроси, свързани с особеностите на пациента като цялостна личност и подробности за проявата на симптомите. Изисква се информация, свързана с наследствените предразположености.

Освен прякото интервю се ползват данни от проведени клинични изследвания, допълнителни разговори с близки и познати на пациента, проучване на продуктите от дейността му като дневници, рисунки и т.н.

Пациентът е силно заинтересуван да сътрудничи за получаване на възможно най-пълна информация.

Приемане на хомеопатичното лекарство.

На този етап пациентът трябва да бъде информиран за някои ограничения, които трябва да се спазват, за да не се прекъсне действието на лекарството. Предписанието на лекарството е индивидуално за всеки човек. То се прави от хомеопата въз основа на анализа на случая. Спазването на изискванията ще осигурят добри лечебни резултати.

Определя се и разреждането на хом.лекарство,което е от особено значение за лечението.

Период на въздействие на хомеопатичното лекарство.

Той е различен в зависимост от лекувания проблем. При спешни и остри случаи периодът може да бъде по-кратък и да се налага по-често повтаряне на лекарството или неговата смяна, ако картината се е променила.При общоконституционално/хроничен случай/,лечението обикновено периодът е по-продължителен. Най-напред трябва да се установи дали лекарството е задействало жизнената сила. Това е свързано с наличие на някаква промяна. Ако такава промяна не се забелязва дълго време, е необходимо хомеопатът да преразгледа случая и да смени лекарството. За такова решение трябва достатъчно да се изчака, защото понякога промените настъпват по-бавно. Това зависи от жизнената сила на пациента. При наличие на промяна може да се мисли за започване на процес на възстановяване на здравето.

Жизнената сила започва този процес по свой начин. Хомеопатичната практика доказва, че дори при едно и също лекарство при всеки човек лечението протича различно. Това зависи от много индивидуални фактори, като продължителност на заболяването, специфика на причината, която го е предизвикала и др. Логиката на изхвърлянето на симптомите по време на лечебния процес е в обратен ред – от по-новите събития към по-старите. Времето за справянето с проблема зависи от това колко дълго е съществувал той. Необходимо е да се знае, че появата на старите симптоми в обратен ред обикновено става в по-лека форма, за по-кратко време и при добро вътрешно емоционално състояние.

Налице е едно трудно изразимо вътрешно усещане за радост и комфорт, въпреки че се появяват леко стари оплаквания. В този етап е важно вниманието на пациента да се насочи към позитивните резултати при промяната. Появата на стария симптом трябва да се посрещне спокойно и с разбиране за същността на възстановителния процес при хомеопатичното лечение. Препоръчва се пациентът да си води бележки за това, което се случва.

Периодично проследяване.

В хомеопатичната практика е прието при конституционално лечение да се извършва периодична консултация с хомеопата през период от един месец. Това е необходимо, за да се установи следното: дали лекарството е подействало; дали действието му не е спряло към края на проследяването; кои проблеми са изчезнали и кои остават без промяна; дали не са се появили нови симптоми, променящи картината на лекарството.

В резултат от получената информация хомеопатът прави повторен анализ на случая и взима решение как ще продължи лечението.

Някои пациенти, които са се почувствували добре решават, че няма нужда от допълнителни консултации, но по този начин рискуват да прекъснат лечението точно когато лечебният процес е започнал благоприятно.

Споделените мисли за етапите на хомеопатичното лечение имат за цел да повишат познанието на пациента за неговото участие в лечебния процес.