“Можем да мислим за материята като съставена от отделпи пространствени зони с краен интензитет на полето.В тази нова физика няма място за поле и материя, защото полето е единствената реалност.”

– Алберт Айнщайн Прозрял факта, че материята е проникната от енергия, която може да бъде освободена и насочена към лечение на заболявания, Ханеман формулира правилна концепция за природата на болестите. Той е от учените, чиито изводи се осн¬овават единствено на експериментално изведени и прецизно анализирани факти и никога не приема концепция, не¬съвместима с опитните данни и наблюдения.

Ханеман е поразен от два факта. Първо – медикаментите, които са многократно разредени могат да лекуват, само ако са хомеопатично потенцирани, т.е. енергизирани чрез сукусио; и второ – веднъж след като са потенцирани по този начин, те вече не съдържат каквито и да е доловими материални следи от своя първоначален състав. Следователно характеристиките им на лечебни средства са обусловени не от материални компоненти, а от друг фактор – енергия. Оттук и изводът, че сукусиото навярно предава някаква енергия от първоначалните съставки към неутралното вещество, в което са разтворени.

Следват ред логически изводи. Щом като лекарственият препарат е от динамично, а не от материално естество, то природата на болестното увреждане в организма, на която въпросният препарат въздейства, трябва да е от същото вещество. Следователно болестта е увреждане най-вече от дин¬амичен порядък. Но какво точно означава това? Ханеман до¬стига до извода, че се касае за увреждане на жизнената сила на човека. Преходът от живот към смърт “е неизмерим във времето, той не става постепенно и все пак, това е най-радикалната промяна, която съществува. Тя прекратява активността на организма и води до разграждане на тялото. Динамичната енергия, която липсва в трупа и която живият организъм притежава, Ханеман нарича “жизнена сила”. Той описва характеристиките й в Афоризъм 9:

Когато човек е здрав, духовната жизнена сила(абсолютна сама по себе си), динамизмът, вдъхващ живот на материалното тяло (организма), властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във великолепно, хармонично жизнено действие, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. Тогава душата ни, надарена с разум, може свободно да разполага с този жив, здрав инструмент, за да постигне по-висшите цели на нашето съществуване.

Умът трябва да бъде напълно свободен, за да възприема и реагира в съответствие с нещо невидимо и нематериално. Не можем да отречем, че някаква сила владее Вселената, само защото тя е невидима и не можем да я измерим. Всички ние ежедневно усещаме тази жизнена сила, когато изпаднем в стресови ситуации – климатични изменения, пътувания, пром¬ени в диетата, пренатоварване, тъга, разболяване. Тогава про¬явяваме издръжливост, гъвкавост, адаптация към обсто¬ятелствата. Тъй като тази способност най-явно е изразена само в живите организми, ние я наричаме жизнена сила.

Днес ние сме в състояние да различим дадена сила еди-но като измерим нейните характеристики. По такъв начин различаваме магнетизма, електричеството, гравитацио-привличане. Обикновено определяме електричеството то поток от електрони, но не знаем нищо за силата, която ави тяхното движение възможно. Самата същност на силата енергията винаги ни се е изплъзвала. Никога не сме съум¬явали да я почувстваме или да възприемем същността й с нашите сетива. По подобен начин жизнената сила, одухотворяващи тялото, не е нещо, което бихме могли да изпитаме пряко. Можем да разпознаем присъствието й един¬ствено чрез нейните характеристики.

Джеймс Тайлър Кент, един от най-видните медици на Америка за XIX век, описва отделни особености на жизнената сила в своите “Лекции по философия на хомеопатията”.

  • Надарена е със съзидателна интелигентност, т.е. интелигентно моделира и ръководи процесите в човешкия организъм.
  • Структурообразуваща е – поддържа непрекъснат процес на изграждане и разграждане в тялото. Но в противен случай, когато поради някаква причина жизнената сила се отдръпне от тялото, свидетели сме на процес, който отслабва енергиите в организма и ги прави разрушителни.
  • Променя се. С други думи, може да тече нормално или ненормално, да създава ред или болест.
  • Подчинява и контролира тялото, което обитава.
  • Адаптивна е. Фактът, че индивидът е приспособим към изменящите се условия на заобикалящата го среда е неоспорим, но кое е онова, което само се адаптира към средата? Мъртвото тяло не умее да прави това. Ако Размислим, ще се убедим, че жизнената сила се адаптира към околната среда и така поддър^ човешкото тяло в нормално или ненормално състояние когато е студено или горещо, влажно или сухо, при всякакви обстоятелства.

Друго доказателство за съществуването на жизнената сила е фактът, че когато организгьм, в който са възникнали нарушения, се постави под влияние на подходящо хомеопатично лекарство, пациентът не само изпитва облекчение на симптомите, но заживява с усещането, че в него животът отново тече хармонично. Най-после, след столетия на трудно¬сти и търсения, вече разполагаме с медицинска система, която не само признава лечебните сили на тялото и Природата -жизнената сила, – но на практика е изградена на принципа на стимулирането на тази сила. Накрая, открити са принципите, въз основа на които можем да работим в съгласие, а не против жизнената сила – една истинска екология на медицината.