Понастоящем хомеопатичните лекарства, всички произлезли от царството на растенията, животните и ми¬нералите в естествените им форми, са широко разпространени различни потенции. За да изясним обаче напълно тяхното изготвяне и разработване, трябва да се върнем обратно във времето на Ханеман.

След като Ханеман почувствал, че е изпитал до¬статъчно лекарства, той започнал да ги предписва в приетите по онова време дозировки. Но, въпреки че пациентът винаги бивал излекуван, лекарството често водело до толкова тежко първоначално влошаване на симптомите, че пациентите и ле¬карите изпадали в паника. Това влошаване трябвало да се очаква понеже самото лекарство предизвикало симптоми, по¬добни на тези на пациента.

Нещо повече, Ханеман искал да изпита лекарства, които се употребявали широко по онова време като живак и арсеник, но, разбира се, не можел да даде такива токсични вещества на здрави хора. Тогава той намалил дозата на една десета от обикновеното количество. Пациентът пак бил излекуван, влошаване имало в началото, макар и по-малко. Това решение не било достатъчно добро. Ханеман разредил лекарствата още повече и всеки път предписвал само една Десета от предишната доза. Така достигнал до разреждане, което било напълно неефикасно понеже, по същество, в него не било останало повече лекарство. Предимствата на простото разреждане били определено много ограничени. Ако лекарството не било достатъчно силно, за да влоши симптомите, то било прекалено слабо, за да ги излекува. Бъдещето на хомеопатията изглеждало наистина разклатено.

Точно в този най-критичен момент Ханеман направил забележително откритие. И до днес не е ясно как точно е до¬стигнал до него. Най-вероятно процедурата била резултат от познанията му по химия и алхимия. Във всеки случай той просто подложил всяко разреждане на серия от енергични раздрусвания, или “сукусии”, както той ги нарекъл и открил, че прогресивното разреждане по този начин прави лекарството не само по-малко токсично, но и с по-силно действие!

Ханеман открил решението на един проблем, който занимавал медиците открай време. Той разрешил проблема за страничните ефекти на лекарствата!

Сега ще предложим някои теории, за да обясним фактите, установени чрез наблюдение. Ханеман казва, че едно лекарство, изработено по този начин, е по-ефикасно понеже “…силите, скрити и като че ли дремещи в грубото лекарство, се събуждат за действие до невероятна степен”.

Ханеман първи приел, че дестилираната вода, алкохолът и лактозата (млечна захар) са медицински инертни, така че той разреждал лекарствата в тези субстанции. Ако лекарството било разтворимо във вода или алкохол, той см¬есвал една част от субстанцията с 99 части от съответната течност и подлагал тази смес на сто силни сукусии. Този дин-амизиран разтвор той наричал първа центесимална потенция.

Смесвал една част от тази първа потенция с 99 части вода или алкохол и отново раздрусвал 100 пъти, за да направи втората центесимална потенция. Третата стъпка от процеса разреждала оригиналната субстанция до едно на един милион, след това до едно на сто милиона и т.н. Той повтарял това до 30 пъти и очевидно спрял до тук. Съвременните хомеопати изпол¬зват потенции до стотици хиляди стотни и повече дори!

Изводите от това откритие са зашеметяващи. Една субстанция, раздрусвана и разредена 1 на 100,000 или на 10 с 60 нули все оше действа и лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти!

Очевидно този феномен не може да бъде обяснен с обикновените понятия в химията. Разрежданията са толкова астрономични, че от оригиналното лекарство не остава дори една молекула в течността. И все пак действителните клинични зултати сочат без съмнение, че някакво влияние остава -влияние, което е достатъчно мощно, за да излекува дори дълбоките хронични болести. В Афоризъм 209 Ханеман пише:

“Хомеопатичната система за медицина развива за своя специална употреба вътрешните лечебни сили на грубите субстанции посредством един особен процес, който досега никога не е бил изпробван. И единствено благодарение на него всички те стават неизмеримо дълбоко ефикасни и лечебни.”

Ханеман открил, че всяко вещество в природата има някакъв вътрешен живот. Ние можем да мобилизираме и да използваме тази сила, ако знаем как да преработим правилно въпросното вещество.

Науката е показала, че когато е възможно веществата да се редуцират до тяхното молекулярно състояние и да се изолира една молекула, тази отделна молекула извършва непрестанно движение, известно като “Брауново движение”. Всеки атом и молекула е съставен от високоенергийни нива и частиците, съдържащи се в атомите, се движат със скорост, често доближаваща се до скоростта на светлината. Днес всеки знае, че от разцепването или синтеза на атомите се осво¬бождава огромно количество енергия. Тези опити доказват, че в привидно твърдите материални субстанции в нашия свят дремят огромни количества енергия.

По някакъв начин повтарящите се разреждания и сукусии на хомеопатичното лекарство отключват огромна лечебна енергия, вътрешно присъща на тази субстанция. Във всеки случай ние откриваме, че енергията се освобождава чрез подходящ метод. Ние не знаем връзката, ако въобще има такава, между тези феномени, но има обективни доказателства че те съществуват: Брауновото движение се наблюдава като се погледнат през микроскоп много малки частици, разтворени във вода. Модерната квантова физика измерва с голяма точност енергиите и скоростите на движение на субатомни частици, а атомните експлозии освобождават енергията, съ¬държаща се в материята. В хомеопатията ние сме свидетели на забележителни случаи на изцеление, които потенцираните лекарства могат да постигнат. В тази връзка поразително е това, което известният лечител Парацелс е писал преди векове:

“Квинтесенцията е това, което се извлича от субстанцията… След като тя е пречистена от всички ув¬реждащи я замърсявания и частици и след като е била рафинирана до най-висша степен, тя достига изключителна сила и съвършенство… Тогава в нея има невероятна чистота и именно поради това тя има спосо¬бността и достойнствата да пречисти тялото.”1

Както видяхме, в областта на холистичната медицина (без да споменаваме влиянието на Айнщайн и модерната квантова физика) ние сме надскочили концепциите на материализма на XIX век и сме приели доста лесно идеята, че цялата материя в действителност е енергия и че тази енергия може да бъде освободена и дори овладяна. Истинско чудо е, че в хомеопатията тя е била насочена за лекуване на болести.