През последните години се забелязва дълбока революция в мисленето по отношение на здравето и болестта. Започвайки при сериозната и добре информирана публика, която търси по-ефективни средства за справяне с хроничните болести, тя повлиява самата медицинска професия, а и политиците в правителството.

Днес е трудно да се проследят и открият корените на този начин на мислене. Исторически той се простира назад до Хипократ и преди него, но с навлизането на технологията и строго материалистичния възглед за света, той бива забравен за известно време. Неговото възраждане е повлияно от развитието на психологията, от издигнатия от Езален възглед за човека като едно цяло, от повторното събуждане на духовн¬ото и мистично съзнание, и дори от осъзнаването на еколо¬гията. Това е революция, вдъхновена от висшето ниво на образование, постигнато в по-нови времена.

Тази тенденция води до създаването на различни клиники, курсове, семинари, публикации и дейности, въ¬зприемани като движение за “холистично здраве”. Основната идея е, че всеки от нас е единно цяло. Ние не сме разделени на отделни части, всяка от които си има специфична болест или диагностична категория. Не можем да бъдем разделени от никакви вярвания, начин на живот, взаимоотношения или терапия, без да нарушим основни космически закони. Всеки от нас е уникален индивид, цялостен и завършен и функционира като една цялостна система по отношение на заобикалящата ни вселена. Всяко състояние на здраве или болест трябва да се разглежда в такъв контекст. До каквато степен се отклоняваме от тази перспектива, до такава степен ние изпитваме дисхармония или неразположение. И обратно – колкото повече живеем според този принцип, толкова повече се наслаждаваме на едно уравновесено състояние на хармония и жизненост.

Втори основен принцип на холистичния подход е, че най-ефективният и в действителност единствен начин за лечение на една болест е да се засилят защитните сили на за¬сегнатата личност. За основно е прието схващането, че всички живи същества са движени от “жизнена сила” (това понятие подробно ще бъде обсъдено по-късно), чието увреждане води до болест, а активирането му води до здраве. Тази сила все още предстои да бъде научно разграничена, наблюдавана или измервана, но всеки осъзнава, че тя действа в нас.

Всички сме забелязали, че някои от нашите приятели се радват на по-голяма жизненост от други. Всеки изпитва пови¬шаване или спад на енергията в различните часове и дни. Склонни сме да приписваме тези промени на стреса, диетата, съня и т.н. Но каквато и да е видимата “причина”, ние изпитваме тези колебания на ниво жизнена енергия.

Следователно практикуващият холистична медицина помага на “клиента” да открие кои от различните аспекти в неговия живот са склонни да стимулират естествените процеси и кои ги възпрепятстват. По този начин най-голямата отго-ворност за възстановяването на здравето лежи върху самия пациент. Във връзка с казаното – симптомите се разглеждат като опит на тялото да се излекува или да сигнализира, че е в беда и те се уважават като такива. Това е в противоречие със стандартния медицински подход, при който симптомите се разглеждат като смущения, които трябва да бъдат потиснати.

Нека обсъдим някои от основните холистични практики, за да се изясни начина, по който трябва да се разбира хомеопатията. Първият холистичен подход, който спечели широко всеобщо одобрение е храненето. То бе по¬пуляризирано за първи път от автора Адел Дейвис през 1950 г., след което бързо се призна, че правилното хранене е от осно¬вно значение за доброто здраве. Когато осъзнаването на необходимостта от подходящ баланс на хранителните вещества нарастна, хората започнаха да се консултират с лекарите си относно начина си на хранене и приемане на витамини – само за да открият, че имат повече познания в тази област от тях. Това бе първата важна стъпка в постепенното разголване на забулената в мистицизъм медицина.

С времето движението за правилно хранене надхвърли границата, до която бе развито от Адел Дейвис и се върна към типа хранене, на основата на който всъщност бе възникнала човешката раса. Но се наблягаше на два принципа: осигуряването на подходящи хранителни вещества (главно чрез зърнени храни, семена, ядки, зеленчуци и плодове) и детоксикацията на тялото чрез различни средства. Следователно жизнената сила се поддържа чрез подходящ баланс между хранителните вещества и едновременно осво¬бождаване на организма от товара на токсините.

Към правилното хранене и детоксикацията се прибави признаването на третата основна необходимост за тялото -физическото упражняване. През цялата еволюция на човечеството, някъде до миналия век, упражняването е било основен момент от ежедневието. През последните няколко го¬дини се получи нещо като бум в интереса на хората към упражняването – не само като терапия, но и като начин на себеоткриване и изпитване на истинска радост. Правилното хранене и физическите упражнения са чудесни за поддържането на здравето след като то веднъж е постигнато. Какво да правят обаче хората, които се нуждаят от терапия?

В същото време бяха преоткрити и популяризирани много други техники – акупунктура, полярен масаж, Ломи масаж, рефлексология, различни техники на движения и пози, хиропрактика, остеопатия и др. При наличието на всички тези техники хората с хронични болести постепенно започнаха да вярват, че е възможно собствените естествени лечебни процеси на тялото да бъдат безпрепятствено поддържани и балансът им със сигурност да се възстанови – и то без токсичното действие на лекарствата, радиацията или хирургията.

За нещастие първоначалните големи очаквания на страдащите от хронични болести накрая не бяха оправдани. Въпреки че новите техники осигуряваха подобрение до известна степен, изглежда истинско изцеление се постигаше толкова, колкото и чрез традиционната медицина. За да се поддържа постигнатия ефект, пациентът трябваше да про¬дължава от време на време с процедурите, като резултатите често бяха нетрайни и преходни. Новият подход бе просто сбор от техники без дълбоко вникване в първоначалната причина на хроничните болести и без солидни принципи, върху които да се базира лечението.

Именно във връзка с това огромен брой хора се обърнаха към много сложната наука хомеопатия. От двадесетгодишния си практически опит мога да кажа, че веро-ятно тя е най-ефективната природна медицина за остри и хронични заболявания, съществуваща днес. Най-после се стигна до събирателен образ на холистичната медицина и истинското изцеление вече е реалност, а не просто мечта.