Как хомеопатията въздейства на организма? Научен поглед.

Въведение

В тази статия ще разгледаме основите на хомеопатичното предписание, критериите за избор на правилното хомеопатично лекарство и реакциите, които организмът проявява след приемането му. Подробности относно тези реакции ще бъдат разгледани в друга публикация.

Биохимични и електромагнитни процеси в организма

Физиологията ни учи, че човешкият организъм функционира чрез сложни електрохимични и биохимични процеси. Тези процеси обясняват работата на всяка клетка, тъкан и орган. На основата на тези механизми се разработват конвенционалните лекарства, които въздействат по специфичен начин, подробно описан в лекарствените характеристики. За разлика от тях, хомеопатията използва същите лекарства повече от 200 години, без необходимост от създаване на по-силни или по-модифицирани препарати. Съществуващите хомеопатични лекарства са достатъчни, за да повлияят индивидуалните симптоми на даден човек.

Разлика между хомеопатичните и конвенционалните лекарства

Конвенционалните лекарства често въздействат чрез блокиране на специфични рецептори. Примери за това са инхибиторите на протонната помпа, H2-блокерите и др. Някои лекарства се прилагат като заместително лечение при липса на определен хормон. Други медикаменти, като антидепресанти, антипиретици и антипсихотици, потискат специфични реакции на организма, което може да доведе до странични ефекти. В хомеопатията липсва подобно потискане на симптомите. Хомеопатичното лечение влияе на енергийно ниво, предполагаемо на нивото на електронния спин. Това взаимодействие тепърва предстои да бъде напълно проучено и доказано.

Хомеопатичният принцип на подобието

В природата за настъпване на взаимодействие между две вещества е необходимо те да имат сходна енергийна характеристика. Така правилното хомеопатично лекарство, носещо по-силна енергия, повлиява по-слабата енергия в организма, която предизвиква симптомите. В резултат на този процес настъпва трайно излекуване. Симптомите не са вредни – те показват, че организмът се опитва да се самовъзстанови. Потискането им може да затрудни този процес. Например, високата температура е защитен механизъм за унищожаване на болестотворните микроорганизми.

Хомеопатията и индивидуалният подход

В хомеопатията лечението се основава не на заболяването, а на индивидуалните симптоми. Например, при грип един пациент може да има висока температура и мускулни болки, докато друг да страда предимно от кашлица и втрисане. Следователно, те ще получат различни хомеопатични лекарства. Именно това отличава хомеопатията от конвенционалната медицина.

Научни доказателства за хомеопатията

Двойно-слепите проучвания са стандартен метод за доказване на ефективността на лекарствата в конвенционалната медицина. Този подход не е приложим към хомеопатията, тъй като тя не лекува конкретно заболяване, а индивидуални симптоми. Въпреки това, наличието на първоначално хомеопатично влошаване – временно засилване на симптомите след прием на правилното лекарство – се счита за признак на ефективност. Това явление се наблюдава в над 90% от случаите и е индикация, че организмът реагира на лечението.

Заключение

Хомеопатията се основава на принципа на подобието и на индивидуализирания подход към лечението. Вместо да потиска симптомите, тя стимулира естествените самолечебни механизми на организма. Макар че механизмите на действие на хомеопатичните лекарства все още не са напълно изяснени, клиничната практика показва тяхната ефективност. Продължават изследванията в тази област, а фактът, че хомеопатията се използва повече от два века, свидетелства за нейната значимост в алтернативната медицина.

Пълният текст на статия:

В тази статия, ще се опитам лесно и просто да обясня, на какво се базира хомеопатичното предписание, когато трябва да се избере правилното хомеопатичното лекарство, както и реакциите, която ще прояви организма след това.  За подробностите относно тези реакции ще се впусна много по-надълбоко в друга моя статия.

Много добре е известно от физиологията, че съществуват различни електрохимически и биохимични процеси в организма. Те много добре обясняват функционирането на всяка клетка, тъкан и орган. На основата на тази процеси в организма се разработват и откриват лекарства, които въздействат по определен механизъм, подробно описан в листовката на всяко химическо лекарство. За сравнение, Хомеопатията използва едни и същи лекарства, които са действали от преди 200 г., продължават да действат, действат и в настоящия момент. Не е нужно да се създават много по-силни, по-мощни и по-съвременни препарати. Такива не съществуват в Хомеопатията, а тези които ги има, са достатъчни за да могат да излекуват индивидуалните симптоми на даден човек.

Въздействието на част от химическите лекарства върху организма се обяснява чрез блокиране на определени рецептори. Пример за това са т.н. блокери или инхибитори на протонната помпа, H2-блокери и др. Други се дават като заместително лечение, най-често при липса на съответен хормон в организма. Много групи лекарства имат названия започващи с анти-, като анти-психотици, анти-депресанти, анти-инфламаторни, анти-пиретици и т.н., следователно чрез блокиране и потискане на определени реакции в организма, те имат и много странични ефекти. Тук няма да се спирам на действието на фармацевтичните препарати, което е обект на науката фармакология. Всички тези лекарства имат специфично място на действие. Какво е мястото на действие на хомеопатичните лекарства?

То е на атомно ниво или още по-точно, на ниво електрон, спин на електрона. Разбира се, тепърва предстой да се докаже, проучи и изследва, като това в момента се случва, но е факт, че хомеопатичното лекарство е носител на определена енергия и само тя може да повлияе на тази енергия в организма, на това по-дълбоко ниво, което се създава от електроните на атома. Повече за спина на електроните може да прочетете от статията на проф. Витулкас от тук: Как действа хомеопатията и хомеопатичното лекарство

Защо говорим за тази енергия и какво общо има тя със симптомите на организма?

За да има взаимодействие между две вещества в природата, трябва да има някакво подобие между тях. Така, правилното лекарството, носител на тази подобна, по-силна енергия, би въздействало и повлияло тази друга подобна, по-слаба енергия в организма, която предизвиква симптомите в организма, като по-силната взема превес, двете енергии десонират и настъпва трайно излекуване на организма. Тази по-слаба енергия в организма говори, че той е излязъл от равновесие, т.е. има някакъв проблем. Или казано по-научно някаква болест, която се проявява чрез симптомите, който той развива. Тези симптоми се проявяват с цел да може организма да се избави от болестта, т.е. да се самоизлекува. Но понякога не може, не му достига силата да се справи. Това е записано преди повече от 200 г. от основателя на Хомеопатията в неговите събрани трудове, наречено Органон. Повече за подобието и различието на хомеопатичните препарати, може да прочетете от тук: Може ли хомеопатията да навреди?

Първото нещо, което отреагира на всяко нарушение, независимо дали то е на физическото, емоционалното или умственото ниво, това е именно този дисбаланс на електромагнитното ниво, същото това по-дълбоко ниво на електроните, което първо се засяга от болестта и после се развиват симптомите на болестта. Симптомите не са нищо друго, освен един показател за това, че има някакъв проблем. Следователно, те не са вредни и ние не би следвало да ги потискаме. Като пример, може да дадем високата температура. Тя се проявява с цел да убие причинителя на болестта. Температурните състояния в Хомеопатията са голяма тема и бих предпочел да се спра на тях в друго мое изложение. Разбира се, когато въздействието върху организма не е толкова силно, той би могъл да се възстанови без външна намеса, но когато става въпрос за хронична патология, организмът няма тази сила и ще му е необходима друга отвън, по-силна с която да успее да се излекува. Такава съществува в хомеопатичното лекарство, направено по метода на разреждане, динамизация и потенциране. Този метод на приготвяне на хомеопатичните препарати е обект на друга статия.

Когато това електромагнитно поле се наруши, под въздействието на различни стресови фактори от външната среда /неправилна храна, замърсен въздух, стрес, болестотворни причинители-микроорганизми и др./, тази вътрешна среда на организма излезе от контрол, възникват т.н. болести, които имат определени симптоми. Един човек се разболява от една болест, а друг човек от друг вид болест. Всички тези болестни единици имат определени симптоми и те са много добре известни в медицинските школи. Дадена болест има определени симптоми и човекът разболял се от нея, проявява определени нейни симптоми. Не всички хора, разболели се от тази болест ще имат еднакви симптоми. Един ще прояви едни симптоми на болестта, а друг – други.

Да вземем като пример дадено остро заболяване като грип. Той се характеризира с висока температура, втрисане, мускулни болки, изпотяване, кашлица, секрет от носа, главоболие, отпадналост, безапетитие и др.

При това, един човек с грип би имал всички или част от тези симптоми, а друг- друга част от тях. За това, ние трябва да вземем само тези присъстващи симптоми у човека и да дадем това лекарство, което да го излекува.

Именно тук е мястото на Хомеопатията, да вземе тези индивидуални симптоми и да даде подходящото лекарство за тях. Ето защо, не можем да кажем, че хомеопатичните лекарства са за дадена, определена болест, както твърдят някой автори и се опитват да намерят определено хомеопатично лекарство за дадена болест или да направят комбинация от хомеопатични лекарства за нея.

Знаем, че химическите препарати са пригодени и създадени за дадена болест и на базата на това, се правят т.н. двойно-слепи проучвания, когато трябва да се докаже дали едно лекарство има ефект при определено заболяване като се сравни с плацебо ефекта. Тези проучвания не могат да се използват за хомеопатичните лекарства, защото в Хомеопатията няма лекарство за дадена болест! Има лекарство за определени симптоми на болестта, дадено според индивидуалните модалности на всеки симптом. Какво са модалности е въпрос на друго подробно обсъждане.

Този стандарт, които е възприет от медицинските общности, когато трябва научно да се докаже, дали даден препарат въздейства положително, как тогава би се приложил за даден хомеопатичен препарат? Тук не намираме отговор!

Автор: Д-р Д. Русев

Лекар-хомеопат и педиатър