Хомеопатията може да дебалансира организма, ако не се използва правилно.
Хомепатичните средства нямат превантивен и профилактичен ефект.Те не се използват за презастраховане и имуностимулация на организма. Хомеопатията има сериозни закони и правила, които ако се спазват, може да се постигне значителен успех при лечението на пациентите.
Д-р Даниел Русев –Завършил Медицински Университет София,специалност Детски болести.Възпитаник на Международна Академия по касическа хомеопатия – Гърция и се занимава с хомеопатия повече от десет години.
-Д-р Русев, нараства ли интересът към лечението с хомеопатия?
-Бих казал „да”, но все още мнозина не знаят какво точно представлява хомеопатията. Вече има много хора, които се занимават с хомеопатия без обаче да са истински специалисти. За да се практикува този метод човек трябва да има доста дълбоки и широки познания както в областта на медицината, така и извън медицината. Хомеопатията е наука, която е открита преди около 200 години от Ханеман.
За да стигне до откритието си той изпробва върху себе си хинин. Така установява, че това лекарство, което в минимални дози действа на пациента и предизвиква някакви симптоми, то в още по-разредено количество може да лекува. Трябва да се има предвид, че хомеопатичните лекарства, за които се носят слухове, че са напълно безвредни, могат да предизвикат сериозни усложнения и проблеми, ако не се назначават от специалист, не се предписват правилно или се дават много високи разреждания. Все още много хора свързват хомеопатията с билколечение. Хомеопатията не е алтернативна медицина, а истинска медицина, не може да я причисляваме към алтернативните средства на лечение. Тук се изискват много дълбоки познания както за болестните състояния на човека, така и за неговата психо-емоционална същност.
-Защо се налага да се разглежда като комплекс цялостната същност на пациента?
-Разделяме условно човек на няколко области. Физическото му тяло касае физичските му оплаквания по органи и системи, с което се знимава традиционната медицина. Следващото ниво е емоционалното. И на трето място, но първо по важност, е умственото му ниво. Ние вземаме симптоми на пациент от всичките му три характеристики – ум, емоции и физика и така определяме хомеопатичното лекарство. При нас е изключително важно да се запознаем с характера и психо-емоционалното състояние на пациента, за да вземем правилното решение.
-Нужно ли е хомеопата да има и класическо медицинско образование, за да взема правилни решения относно лечението?
-Има страни, в които това е задължително изискване,както и у нас което е добре. В повечето случаи хора, които нямат медицинско образование преминават някакви курсове, с които добиват най-общи познания, не бих искал да коментирам доколко е достатъчно това. Мога да кажа само, че за лекарите е много по-лесно да допълнят своите познания и квалификация , много по-дъбоко могат а се ориентират в здравословната картина при всеки пациент, за да могат да определят най-точното хомеопатично лекарство.
-Как хората да си изберат добър специалист-хомеопат?
-Добре е специалиста да е и лекар, защото тогава ще е много по-лесен контакта. Трябва да има дълбоки познания, които не се постигат само с посещение на няколко курса и е несериозно да се занимава паралелно с хомеопатия с още нещо. При един хомеопатичен преглед и интервю с пациента, за да се снемат симптомите се отделя минимум един час. Препоръчвам образованието извън България, за съжаение у нас няма добри хомеопатични школи с традиции, както в една Гърция да речем. Хомеопатичната литература е доста обемна, трябва постоянно да се ограмотява и усъвършенства един такъв специалист. Трябва да се четат и автори, споделящи опит отпреди двеста години. Това е специфичното, че хомеопатичните лекарства, които са действали преди 200 години, действат и сега. За съжаление в България има доста центрове по хомеопатия, но няма болница,в която да се лекува чрез тези методи.
-Как се тестват хомеопатичните лекарства?
-Първо да кажем, как се тестват алопатичните. Те се тестват върху болни хора, а хомеопатичните преди да се предпишат на болни се изпробват на здрави хора. Даваме дадено хомеопатично лекарство в дадени разреждания след което индивида започва да продуцира симптоми и на базата на тези симптоми определяме хомеопатичното лекарство, което ще издлекува същите симптоми у болен човек. При хомеопатията лекуваме с подобно подобно, а при алопатията с различното лекуваме различно. Ние сме на мнение,че в природата подобните неща се привличат.
-Много хора смятат, че хомеопатията е на билкова основа, вие твърдите, че нямат много общо..
-Хомеопатичните лекарства могат да се направят от билки, от минерали или от животински произход. Билколечението няма нищо общо с хомеопатичното лечение, защото направата на хомеопатични препарати е по съвсем различен механизъм. Те се разреждат, при всяко разреждане има разтърсване на самото лекарство, което в хомеопатията се нарича динамизация и по този начин те стават друг тип/енергийни/ лекарства, които действат на много по-различно ниво в организма, нямат нищо общо със механизма на рецепторно ниво като при традиционните лекарства. Все още не е напълно разкрит техния механизъм на действие. Но виждаме положителния практичен,оздравителен ефект от прилагането им.
-Всичко ли се повлиява от хомеопатията?
-Не бих казал всичко, по-скоро важното е за всеки човек да се открие най-правилното лекарство. Ако се открие правилното лекарство, то може да полияе при всякакви състояния. Не винаги зависи дадено състояние колко е задълбочено, а какви са му симптомите и дали те ще водят до най-подходящото лекарство. Много са случаите, когато при сериозни физически оплаквания успяваме с лекота да ги повлияем с хомеопатия. В същото време състояния, които нямат толкова дълбока патология се лекуват трудно, нужно е да се комбинират няколко лекарства и да се проследява ефекта върху пациента през определени интервали от време. Въпросът е двузначен.
-Забелязва се като че ли някаква конфронтация между традиционната медицина и хомеопатията. Много лекари, особено от по-възрастното поколение отричат ефекта на хомеопатията, как да постъпи пациента, на кого да се довери?
-Може би най-добрият вариант е джипито да има и познания по хомеопатия, за да не се лута пациента между личния лекар и други специалисти. На въпроса дали хомеопатията ев конфронтация с традиционната медицина-принципно да, защото според традиционната медицина щом хомеопатичното лекарство е толкова разредено, то не действа. Всъщност след 12-тоCH/стотично/разреждане в хомеопатичното лекарство не остава нищо от самото вещество и това е изследвано, така е. Никакви атоми и молекули не остават във веществото. Истината обаче е,че колкото е по-разредено, толкова по-дълбоко и силно върху организма действа това лекарство. Има много изследвания направени с квантови апарати, които доказват, че разредените хомеопатични лекарства имат различни вълнови свойства. Затова наричаме хомеопатичните лекарства енергийни. Те действат на жизнената сила в организма и по този начин повлияват комплекс от симптоми и заболявания. Алопатичната медицина не може да даде отговор на това, а когато не може да даде отговор е най-лесно да го отрече. По-важното в случая е, че ние виждаме резултата. Това не епросто теория. В нашия център имаме доста натрупан опит , правим различни изследвания лабораторни, ренгенови, имаме екип от специалисти и успяваме да докажем всяко едно състояние как се е повлияло.
-Докъде стигат силите на хомеопатията, в сезона на респираторните заболявания сме, те често водят след себе си бронхит, бронхиолит или пневмония, може ли да се повлияят успешно тези заболявания от хомеопатия?
-Да, разбра се, че могат да бъдат излекувани с хомеопатия, често се сблъскваме с тези диагнози. Ако има неуспешни случаи, то трябва да се види дали е предписано точното хомеопатино лекарство, дали симптомите на пациента водят до дадено хомеопатично лекарство. Напълно възможно е зад симптоми на едно заболяване да се крие друго заболяване, което остава невидимо. Повлиявали сме и много по-тежки заболявания, стига да се намери според симптомите вярното лекарство.
-Как се процедира, ако даден пациент вече е започнал лечение с традиционни средства, назначени от специалист?
-Когато вече е започнало такова лечение се провежда преглед с лекар хомеопат, назначава му се хомеопатично лекарство на базата на много симптоми и проведено интервю, след което алопатичното лечение върви известно време паралелно с хомеопатичното. Тогава, когато са налице множество признаци, че хомеопатичното лекарство е започнало да действа, тогава в ниски дози започваме да намаляваме алопатичните средства, докато ги спрем напълно и се премине изцяло към хомеопатичното лечение. Така те се съчетават и допълват, докато се спрат агресивните химични лекарства и се премине изцяло към хомеопатия.
-Може ли да се използва хомеопатия за профилактика и имуностимулация?
-Можем да кажем, че хомеопатичните лекарства нямат профилактичен ефект, защото ние ги определяме и назначаваме на базата на някакви симптоми. Когато вече се е развило дадено състояние, тогава се вземат предвид комплекс от фактори и се назначава даденото хомеопатично средство. Не е дабре хомепатичните лекарства да се дават профилактично или превантивно. Не е проблем някои хомеопатини лекарства да се комбинират с класически сиропи против кашлица или капки за нос. Не е добре да се дава комбинация от хомеопатични лекарства в сравнително високи разреждания, тъй като ние няма да разберем кое именно от всички хомеопатични лекарства действа в конкретния случай. Повечето от хомеопатичните лекарства правят помежду си връзки, често едното обезврежда другото, затова трябва да се внимава. Тази комбинация от сложни енергийни единици направени в едно лекарство или взети в един прием може да доведат до усложнения или най-малко ще се получи едно объркване на организма. Добре е да се открие точното лекарство, което и за в бъдеще ще действа и при други симптоми. Когато спре да действа се дава вече в по-високи разреждания, така че отново да започне да действа. Не случайно казах, че хомеопатията е дълбока наука, която може да даде пълна картина на състоянието на пациента.
-Можете ли да дадете по-конкретни препоръки и съвети спрямо най-честите проблеми на сезона ?
-Ще дам някои примери с уговорката, че винаги трябва да се прави консултация със специалист преди да се ползва каквото и да било. Примерно ако имаме някакви външни прояви на организма, т.е. по кожата , обриви и секрети, хрема или повръщане и това състояние се подтисне, то болестта отива по-навътре. За пример ще дам случай, при който мажем обрива и той изчезва, но след време детето развива астма. Това е доказано и в традиционната медицина. Въпроса е, че това може да се приложи за всички други заболявания. Ще дам и друг пример, ако човек да речем има запек и използва лаксативни средства , то временно решава проблема, но в бъдеще може да развие например сърцебиене. Може да се случи след една или две години…Нашата алопатичната медицина не отчита този ефект, че даден симптом има връзка с друг и подтискането на едно се изявява в друго място в организма . Що се отнася до пример, който искате да дадем с най-популярните лекарства за сезона, то всяко от тях касае комплекс от симптоми. Едно от най-често използваните и прилагани е „belladonna”, което може да се прилага за остри температурни състояния с влажна кожа, при които тялото излъчва топлина, пациента е видимо зачервен. Другият препарат, който се използва често при сходни състояния е Aconite. Той се препоръчва при сходни състояния, когато нямаме изпотяване и кожата е суха. Ето виждате как само един симптом може да промени едното лекарство в другото. Важно е, когато се предписват тези лекарства даден симптом да не противоречи на състоянието на пациента. Беладонна и фитолакa се използват и при зачервено гърло в зависимост от степента на зачервеното гърло. Ако говорим за ангини е важно как е засегнато самото гърло, дали има налепи или няма, от коя страна са налепите . Най-честите лекарства за налепи или силно зачервено гърло е меркуриус. Сега вече има няколко разновидности на меркуриус, които се използват за дестностранни или левостранни ангини. Така че ако е засегната едната сливица даваме едно лекарство, ако е другата-друго. Важно е и общото състояние на пациента, без значение дали е дете или възрастен, под внимание се взема дали има налице жажда, изпотяване. Искам да кажа, че трябва да се вземе под внимание общото състояние, за да се определи конституционалното лекарство още при начални процеси на ангина или друго заболяване. Другото лекарство, което често се използва при зачервено гърло и начални симптоми с леко температурно състояние от 37,3 градуса е ферум фосфорикум . Препоръчвам, когато нямаме ясни симптоми да се използват други природни средства , прием на повече течности и чайове да речем, даване на витамини, за да се овладее състоянието. Всеки случай е конкретен. Трябва да се изчака до момент, който не е сериозен, разбира се, за да прояви организма разпознаваеми симптоми, за да се назначи правилното хомеопатично средство. При хрема най-често се препоръчва алиум цепа, но тук хомеопатите забелазват , че това лекарство подтиска секретите и те да преминат надолу и да се получи по-сериозно заболяване. Затова трябва да има много точни индикации в кои именно случаи трябва да се даде това лекарство. За хрема се използва също беладонна, аконит, но винаги трябва да се вземе предвид общото състояние или дали има темпетарута или не, пие ли детето вода или не, как реагира, дали лежи или играе, има ли апетит или не, изпотява ли се, колко висока температурата, как я вдига, как е съня му. Всичко ни помага да определим лекарството. При една хрема се взема предвид какъв е секрета-бистър, прозрачен, жълт или зелен. Запушен ли е носа, от коя ноздра, хърка ли детето, вида на секрециите.
-Има бум на алергии сред децата, как хомеопатията повлиява алергиите ? Съществува мнение, че множеството ваксини, които се поставят предизвикват тези алергии, вие какво мислите по този въпрос?
– Съществуват вече множество публикации и научни изследвания, които правят връзка между това. Разбира се не при всеки, но не липсват случаи, които доказват тази връзка. Когато говорим за алергии, какъвто и тип да са те, трябва да се има предвид фамилната обремененост. Ако в рода има такова заболяване или сходни на него, то тогава лечението става малко по-трудно. Защото тук се намесва и един наследствен фактор, който може да блокира действието дори на хомеопатичните лекарства. Когато става въпрос за алергии ние снемаме всички симптоми , за да определим т.нар. конституционално лекарство, което ще повлияе и алергията. Алергията се свързва с много механизми на имунната система и антиалергичните препарати са едни от най-блокиращите организма , заедно с тях са кортикостероидите, които са сред най-масово прилаганите и с най-много странични ефекти. Относно влиянието на ваксините, там нещата са доста сложни, тъй като това е терапия, с която на организма се вкарват чужди белтъци. А той си има собствени и тази намеса на чужда белтъкова единица може да пренастрои цялата имунна система.
-Факт е, че имунитета е слабото място на 90% от децата, въпреки всички усилия, които полагат родителите…
-Тук трябва да се дефинира какво е принципно здраве. Ние определяме, че тези деца, които вдигат температура над 38 градуса един или два пъти годишно без да имат други оплаквания ,са по-здрави от дете, което не вдига темпетарута или няма остри състояния за дълги години. Там се подозира, че това дете има по-сериозни заболявания , като хиперктивност например
-Все по-популярно става това състояние, то повлиява ли се от хомеопатия?
-Да, определено хомеопатията действа много добре на хиперактивни деца . Трябва да се прави разлика между палаво и буйно дете и хиперактивно дете. Важно е в поведението му да няма агресия. Ако е на лице агресия вече отиваме към дисбаланс и се налага лечение. Ако детето с е бие, хапе, щипе, тръшка се, чупи, блъска главата си, крещи и испада в истерии, и това се случва в продължителен период от време, се налага да се предпише терапия, за да може това дете да се справи с поведението си и преживява нормално в средата, в която се намира. Съществува и обратния вариант на деца, които са затворени и усамотени, там вече ни навежда мисълта за аутизъм.
-В какви отношения са аутизма и хомеопатията?
-Мога да кажа, че хомеопатията повлиява добре и аутизма, но в такива случаи трябва много често наблюдение над такова дете. Дава се едно лекарство, във времето се развиват други симптоми и се дава друго лекарство, нещата се случват бавно. Нужни са година, две или повече, за да има ефект.
-Нека кажем при най-честите проблеми при възрастните как действа хомеопатията, на дневен ред са депресиите, често срещано състояние при българина, освен това масово боледуваме от диабет, високо кръвно, сърдечно-съдови проблеми и т.н. , има ли хомепатията отговор на въпросите, касаещи тези сериозни заболявания?
– Да речем при диабет, който няма никакъв инсулин в организма или не може да повлияе на глюкозното съдържание , тогава се налага да се вкара инсулин отвън. Хомеопатията влияе в организма на жизнената сила и от там трябва да се задействат механизмите, с които да се справи с болестта. Но ако тези механизми ги няма, то тогава е неоходимо в някаква концентрация да се подава в организма липсващото било то хормон или друго вещество. При възрастни или деца диабетици паралелно с хомеопатичното лечение често дозата на инсулина или друг тип хормонални лекарства води до намаляване на химическите лекарства. Организма има нужда от мнго по-малко вещество, което се подава отвън , когато е на хомеопатично лечение. При диабет тип 2, където нуждата от антидиабетични средства е много по-малко, може с хомеопатия да се спре изцяло това лечение. Относно депресии и неврози обикновенно ние се интересуваме от цялостното състояние на организма, трябва да се разбере първопричината. Защото когато намерим причината ние предписваме отделно лекарство за тази причина. Защото до една депресия може да се е стигнало вследствие на подтискането на много други състояния. Ако пациента е бил по-раздразнителен и е употребявал медикаменти за ограничаване на тревожността, страха, паниката, то тези лекарства може да са подтиснали тези състояния и той сам да си е причинил истинската депресия. Често се слага етикет „депресия” без да е налице истинско такова състояние, за да се предписват скъпи и агресивни лекарства и да процъфтява фармацевтичната индустрия. факт е, чемасово се изписват скъпи и ненужни лекарства и така се поддържа ситемата. Тези медикаменти вредят много повече със страничните си ефекти.
– В този смисъл нужно ли е специалиста хомеопат да е и добър психолог?
-Разбира се, без да искам да изземвам функциите на психолозите , но за да се вземат характеристики на организма, в които има някаква патология, трябва да имаме и такива познания. Ние трябва да вземем и характеристиките на характера, които са от решаващо значение при определяне на нашето лечение. Ние лекуваме човека като общо.