Най-често хората се насочват към хомеопат, когато им бъде препоръчан от приятел, който е бил излекуван или е останал с достатъчно добри впечатления.
Единствената причина хомеопатията в доста случаи да е вторият избор на хората в България е агресивността на спонсорираната и издържана от фармацевтичните компании конвенционална медицина.
Истината е, че хомеопатията има огромен регистър от много излекувания, писан и попълван в продължение на повече от 200 години.

Първо, не е излишно да зададете няколко въпроса, когато се записвате за първи преглед – хомеопатично интервю.

Още по-добре е, ако хомеопатът има свой уебсайт, от който може да се информирате къде, как и колко се е обучавал. Много хомеопати са завършили няколкогодишни професионални курсове, но има и такива, които са се обучавали сами и допълнително са посещавали курсове и семинари.

Най-доброто място за специализация по хомеопатия е Международната Академия за Класическа хомеопатия в Гърция на остров Алонисос.

Ето и списъка на хомеопатите получили Meждународна Диплома:     http://www.vithoulkas.com/mds-practitioners-worldwide-2

Това се отнася и за лекарите. Но по отношение на тях трябва да обърна внимание на едно типично българско явление. Много лекари имат известен афинитет към алтернативни методи на лечение, но са склонни да се отнасят към тях като към лечебни възможности ‘втора ръка’. Често пъти лекарите имат самочувствие, че щом имат диплома от медицински университет, за тях не е проблем да усвоят и да започнат да прилагат,хомеопатия без да са били специално обучавани за това. Законът за здравето, в сегашната си порочна редакция, допълнително подсилва тази заблуда. Според този закон, всеки лекар има право да предписва хомеопатични лекарства без никой да му държи сметка дали е бил обучаван за това, или не. В момента във всеки град в България има поне по няколко лекари, които прилагат тази порочна практика.Вие може да храните голямо уважение към вашето джипи или да сте влюбени в него като лекар – само по себе си това не го прави хомеопат и не означава, че той знае как да предписва хомеопатични лекарства и да води хомеопатично лечение.Когато джипито или друг лекар ви предложи или предпише хомеопатично лекарство, просто се поинтересувайте дали е завършил курс на обучение по класическа хомеопатия/не само Боаронски курсове,който са крайно недостатъчни,или една-две прочетени хомеопатични книги да са му достатъчни/,още повече, че ‘хомеопатичните лекарства са безвредни’.Tова е заблуда!

Хомеопатът в своята практика използва т.н. софтуер/хомеопатичен реперториум/,с който си помага да може да се ориентира в правилния избор на хомеопатичното лекарство.

 

Важно е да се убедите, че човекът, който претендира да е хомеопат, се стреми да повишава непрекъснато квалификацията си в тази област. През последните десетилетия хомеопатията се развива почти главоломно. Въвеждат се много нови лекарства, методологията за предписването им се обогатява с нови подходи. Професията ‘хомеопат’ се развива много бързо и това е за добро. Все по-трудно е специалист в друга област да се развива достатъчно бързо и като хомеопат. От ден на ден става все по-очевидно, че за да се развиваш като хомеопат, трябва да поставиш хомеопатията в центъра на своите интереси, и да се занимаваш изцяло само с това.

 

Хомеопатът ви по-добре да е лекар, инъче ще трябва да разчитате на помощта на такъв,който да е склонен да се вслушва в мнението на хомеопата.В идеалния случай, този лекар може да е джипито ви. Затова е толкова важно да си избирате за джипи лекар, който е готов да разговаря с вас на човешки, а не на медицински език, на български, а не на латински и в никакъв случай да не допускате да ви говори като ‘учен човек’ с невежа. Лекар, който не може да говори с вас на познат вам език, не е вашият лекар. С една дума, за вас е много важно да поддържате еднакво добра връзка и с хомеопата, и с лекаря си и да изисквате от тях (а и да им помагате) да си сътрудничат.

 

Избягвайте да правите преценка за перспективността на хомеопатичното лечение преди да сте се срещнали с хомеопата поне 3-4 пъти. Много често задачата, която поставяте на хомеопата е много по-сложна, отколкото си мислите. Ако подходите към него като изпитващ – ‘Хайде сега, да те видя какво можеш!’ – вие го лишавате от най-ценния му помощник в борбата с вашите болести – самият пациент. Вие сте най-заинтересовани той да успее – помагайте му с всички сили. Не го поставяйте в ситуация да се бори с вашите предубеждения, неговата работа и без друго не е никак лесна. Ако имате някакви предубеждения или резерви, значи още не е дошъл моментът да започвате хомеопатично лечение. А най-доброто оръжие срещу предубежденията е информацията. Информирайте се колкото е възможно по-добре какво представлява хомеопатията, какво е естеството на хомеопатичното лечение, какво прави хомеопатът и какви са ангажиментите на пациента към собственото му хомеопатично лечение.

 

Не се заблуждавайте – хомеопатите не държат да убедят всеки срещнат колко велика наука е хомеопатията. Това не е наш ангажимент.Тя се е доказала с векове в практиката.В хомеопатичния кабинет нашият ангажимент е да правим болните хора здрави, т. е. да ви лекуваме, а не да водим курсове за запознаване с хомеопатията.

 

Безгрешен критерий дали човекът, който претендира да е хомеопат, наистина е такъв е броят на хомеопатичните лекарства, които ви предписва.

 

Ако ви предписва едно лекарство за дадения момент (което, разбира се, може и трябва да смени с друго при промяна на картината), този човек е хомеопат.

 

Ако ви предписва две или повече лекарства наведнъж, това е самозванец или боаронец. Неговото ‘лечение’ е каквото си пожелаете, но не и хомеопатично.

 

Следва продължение.