Значими събития в живота, не оказват влияние единствено на възрастните. Нашата култура, често хората смятат, че децата не преживяват случващото се понеже, нямат разбирането и разума на възрастните. Истината, е че още от ранното детство всяко едно дете, въпреки,че няма опит и разумното обяснение за случвато се, но усеща, по погледа по отношението, думите на възрастните, че нещо различно и навярно се е случило. Всички ние имаме потребност от яснота и познаваемост на живота си и наличието на неща, които са непознати или скрити за нас ни карат да се опитваме да ги разберем, поради което си изграждаме представи и хипотези. По същият начин детето чувствайки промяна в живота си или промяна в отношението на възрастните към него изгражда свои фантазии за това. Често пъти представите на детето са много по-страшни от истината, която възрастните пазят от него, за да не го уплашат или наранят.

Затова се препоръчва, когато в семейството има нещо сериозно да се говори с него откровено на език и ниво, съобразено с неговото възрастово и интелектуално ниво за случващото се. В много случаи детето не пита и не говори за своите усещания, защото не иска да нарани родителите си или близките си или го страх да не бъде наказано или някаква друга негова причина. Поради това е добре детето да има възможност да говори за това с някой, който е неутрален който не би бил реагирал негативно и би приел случващото се в емоционален план с детето. Има случаи, в които семейството и близките трудно намират думите или имат чувството, че детето би говорило по-лесно с някой специалист. Това най-често са например смърт на член на семейството, приятел или домашен любимец; развод или преместване; малтретиране и насилие; травма; или сериозно заболяване в семейството – което е предизвикало силни емоционални реакции, който могат да доведат до проблеми в поведението, настроението, съня, апетита, и понижаване на успеха в училище или отдръпване от приятелите.Не винаги е ясно от какво се причинява промяната в детето, възможно е изглежда сякаш изведнъж детето да става по оттеглено, притеснено, намръщено, или лесно се разстройва. Но ако чувствате, че детето ви може да има някакви емоционални или поведенчески проблеми или нужда от подкрепа за справяне с трудни житейски събитие, то доверете се на инстинктите си и потърсете помощ. Една консултация с специалист би могла да помогне на детето какво да си изгради по-добри начини за справяне с проблемите, но също и да го научи на умението да търси помощ и да разбира, че човек не винаги може сам да се справи с една или друга ситуация. Умения, които съвремието спомагат човек да се справя по-добре с живота си като цяло.

По долу са някой от признаците, че вашето дете е добре да се консултира с клиничен психолог:

забавяне на развитието на речта, език или хигиенни навици

трудности да задържи вниманието и концентрацията или с усвояването на учебен материал (като при хиперактивност

поведенчески проблеми (като трудно овладяеми гневни изблици, разиграването, нощно напикаване или хранителни проблеми)

значително понижаване на учебния успех, особено ако детето Ви обикновено поддържа високи оценки

епизоди на тъга, сълзливост, или депресия

социалното отхвърляне или изолация

ако детето е било жертва на насилие и тормоз от други деца

намаляване на интересите и дейностите, които преди това се били любими

агресивно поведение (като хапане, ритане, или удряне)

резки промени в апетита (особено при юношите)

безсъние или повишена сънливост

прекомерно много отсъствия от училище

резки промени в настроението (например, весел за кратко, после рязко се разстройва)

физически оплаквания, без да има медицински данни за заболяване (като главоболие, болки в корема, или често да споделя, че не се чувствате добре),

съмнения за ползване на алкохол, наркотици или други вредни вещества (като разтворители или злоупотреба на предписани лекарства)

трудно приемане на промяна (вследствие на раздяла, развод, или преместване)

загуба на близък

преживени инциденти на сексуално, физическо или емоционално насилие или други травматични събития.

Също така при децата, които са все още в училищна възраст, но имат, ако има значително забавяне в постигането на нов етап в развитието като ходене, говорене, и хигиенни навици, или ако са налице опасения за аутизъм или други нарушения в развитието.