Преобразуването на острото възпаление в хронично и ролята на микробиома
JML | REVIEW
Интегрирана гледна точка за преобразуването на острото възпаление в хронично и ролята на микробиома
Джордж Витулкас
Авторски връзки:
- Егейски университет, Сирос, Гърция
- Институт за следдипломно обучение на лекари, Министерство на здравеопазването на Република Чуваш, Чебоксари, Руската федерация
РЕЗЮМЕ
Теорията за континуума и концепцията за нивата на здраве са били предложени отделно с цел да се обяснят многобройните отговори към терапевтичните интервенции и да се разбере процесът на преход между здравето и болестта при отделния човек. С оглед на нарастващите доказателства за сложната взаимовръзка между човешката имунна система и микробиома, настоящата статия представя опит за интеграция на двете теории, обяснявайки как острият възпалителен отговор – съпроводен от висока температура – при здрав индивид може да се трансформира в хронично възпалително състояние с ниска степен на активност, водещо до хронично заболяване. Съществуват достатъчно данни, които демонстрират важната роля на микробиома във всички форми на хронични възпалителни заболявания. Тук се разглежда механизмът, чрез който продължителната експозиция на здрав организъм към лекарствена терапия при остра инфекция може да доведе до трансформация в хронично състояние. Макар и тази хипотеза да се нуждае от допълнителна експериментална валидация, тя насърчава преосмислянето на подходите към лечението на острите инфекциозни заболявания.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Възпаление, микробиом, антибиотици, имунна система.
За кореспонденция:
Джордж Витулкас, Международна академия по класическа хомеопатия, Алонисос, Гърция.
E-mail: george@vithoulkas.com
DOI: 10.25122/jml-2021-0375
Получена: 6 октомври 2021
Приета: 30 ноември 2021
ВЪВЕДЕНИЕ
В статията „Континуумът на Единната Теория за Болестите“ бе разгледан грубо преходът от остро към хронично заболяване, което служи като индикатор за континуалността на болестните процеси в организма. Тук се прави опит да се обясни по-подробно възможният механизъм зад този преход. Читателят трябва да подходи с внимание към представените изводи, основани на опита от лечение на над 150 000 случая. В книгата си „Нива на здраве“ бяха класифицирани човешките здравословни състояния в 12 основни категории, според специфични параметри. Настоящата статия цели да свърже идеите за нивата на здраве с теорията за континуума, като се опира на съвременни имунологични изследвания. Основният критерий за тази класификация е реакцията на организма към остри инфекциозни заболявания, като способността за постигане на висока температура – необходимо за неутрализиране на инфекциозните агенти – се смята за индикатор за добро общо здраве. В този теоретичен трактат са описани 12 основни категории, като в действителност индивидуалните модификации могат да достигнат до стотици хиляди, което подчертава индивидуалността на здравословното състояние. Както се посочва в книгата, теорията за нивата на здраве акцентира върху споделените прилики сред различни групи от хомеопатична гледна точка.
Новото допълнение към тази теория предполага, че нивата на здраве се определят предимно – макар и не изключително – от степента на хармонична или дисхармонична симбиоза между микроорганизмите в червата и кожата. Тези микроорганизми – археи, бактерии, вируси, протисти, гъбички и хелминти – са постоянни обитатели на организма и заемат ключово място в състава на човешкия микробиом. Балансът между тези обитатели определя общото здравословно състояние, като то зависи от количеството и разнообразието на микроорганизмалните колонии.
Опитът от наблюдение
Представената хипотеза твърди, че повечето хронични възпалителни заболявания се дължат на трансмутирали микроорганизми, които стават токсични за гостоприемника. Чисто моногенните заболявания с менделско наследство и невъзпалителните състояния не попадат в тази рамка, тъй като техният патогенетичен механизъм е различен.
Конструкцията на човешкия организъм
В трудовете „Науката на хомеопатията“ и „Нива на здраве“ е предложена интегрална структура на човешкия организъм. Разбирането на тази конструкция е от съществено значение за оценката на относителната важност на различните органни системи. Съществува йерархична подредба, при която някои органи и системи са от решаващо значение за оцеляването, като тези по-жизненоважни компоненти са по-силно защитени, дори от имунната система. Тази организация предполага, че имунната система се стреми да държи болестното нарушение на възможно най-повърхностно ниво, като при ефективна защита лесно неутрализира патогените. При загуба на тази ефективност обаче, рискът от сериозна инфекция се увеличава.
Йерархичната подредба на физическите нива на организма може да се определи по следния начин: кожа – лигавици и жлези – мускулна система – скелетна система – стомашно-чревна система – бъбречна система – белодробна система – черен дроб и ендокринна система – сърдечно-съдовата система – мозък. Въпреки че кожата е по-повърхностна от лигавиците, системните патологии, като автоимунните заболявания с кожни прояви (например псориазис), могат да се разглеждат като по-дълбоки в контекста на целия организъм. Този концептуален подход ни позволява да осъзнаем, че по-дълбоката болест е тази, която засяга жизненоважните системи, вече компрометирани от предходно заболяване.
Борбата
В ранните детски години организъмът започва своята борба за поддържане на хомеостазата при патогенна инвазия, обикновено чрез развитие на остра инфекция с повишена температура (напр. тонзилит, отит, бронхит, ентероколит), като основната зона на борба са лигавиците и жлезите. Ако този повърхностен възпалителен процес бъде агресивно потиснат с лекарства, които унищожават микроорганизмите, резултатът може да бъде или пълно възстановяване (освен ако не настъпят странични ефекти), или елиминация на симптомите, съпроводена от влошаване на микросредата. При последния случай възпалението може да се разпространи към по-дълбоки органни системи (напр. храносмилателната, дихателната, нервната) или специфични органи (бели дробове, сърце, черен дроб, бъбреци, щитовидна жлеза). Ако по време на инфекция започне дисбаланс в микробиома и имунната система не успее да „завърши битката“ по своите условия – поради намесата на лекарствени средства – общото здравословно състояние на индивида се компрометира, като възпалението преминава към състояние на субвъзпаление, което се разгръща като хронично заболяване. Този процес може да продължи години, докато организмът не успее бавно да възстанови първоначалния, здравословен състав на микробиома. Хипотезата предполага, че оптималното лечение на подобни инфекции е да се позволи инфекцията да протече с минимална терапевтична интервенция, вместо да се използват химически агенти, които унищожават полезните микроорганизми. Този подход обаче не е приложим при спешни случаи на тежки възпалителни състояния (напр. септичен шок). При интензивно лечение с множество лекарства, потискането на острото възпаление може да има потискащ, а не лечебен ефект – възпрепятства естествения процес на възстановяване, принуждавайки имунната система да прехвърли борбата към по-дълбоки органи. По този начин, макар и да се предотврати смъртта, пациентът остава с хронично заболяване, което по-късно става много по-трудно за лечение.
Допълнителни влияния
Важно е да се отбележи, че развитието на хронични състояния не е единствено резултат от потискането на остро инфекциозното заболяване чрез лекарства, ваксинация или експозиция към токсини. През цялото време силен и продължителен стрес или психологически конфликт също могат да доведат до промени в състава на микробиома, увеличавайки броя на патогените или превръщайки коменсалите в патогени. Изследвания преди и след ваксинация, например, биха могли да разкрият тази динамика.
С навлизането на инфекция, в червата започва глобална борба между различните микроорганизми – истинска битка за оцеляване, която е характерна за пациенти с хронични заболявания. В този контекст, всички хронични заболявания могат да се разглеждат като поддържани от патогенни колонии. Животът на пациента зависи от изхода на тази битка – или чрез възстановяване на баланса, или чрез постепенно влошаване до фатално състояние.
Преобразуването от остро към хронично възпаление се свързва и с намаляването на полезните микроорганизми поради прекомерната употреба на антибиотици или химически средства, които унищожават тези защитни бактерии. Например, въведението на пеницилин – мощен продукт от гъбички – унищожава бактериите, но дългосрочно може да доведе до повишена честота на гъбични инфекции и развитие на резистентност. В случаите, когато патогенните колонии надделеят, те пречат на възстановяването на полезната микрофлора, регулирана от имунната система.
Теренът
Много е важно да се осъзнае, че при инфекциозните процеси, не само самите микроорганизми, но и „теренът“ – или околната среда, предразположението и конституцията на индивида – играят определяща роля. Този терен е динамичен и се изменя в съответствие с резултатите от вътрешните битки между микроорганизмите.
Електромагнитното ниво
Известно е, че основните градивни елементи на човешкото същество са силовите полета, които формират първостепенното ниво на нашето съществуване. Следващият ниво – микробиомът – се състои от трилиони микроорганизми, които в симбиоза подпомагат функционирането на организма. Промените в тази електромагнитна среда могат да имат разрушителен ефект, ако токсични вещества нарушат баланса между микроорганизмите. Непрекъснатата борба между силите на живота и разрушението се проявява най-ярко в чревната флора. При изменение на имунната среда, почвата за патогенните вируси, бактерии или гъби става благоприятна, подготвяйки терена за тяхното разрастване и заплаха за гостоприемника.
Обучението на имунната система
През процеса на борба с инфекциозните агенти, имунната система на гостоприемника се „обучава“ да реагира на множество патогенни заплахи. Ако това обучение – особено през детството – бъде прекъснато или потиснато чрез недопустимо потискащи мерки, по-голям брой индивиди могат да развият хронични заболявания по-късно в живота си. Допълнително, имунната система, която не получава адекватна подкрепа, може да развие алергични реакции към естествени вещества като полен, хранителни продукти или животински косми – явление, което засяга както физическото, така и психическото благосъстояние на пациента. Наблюдавани са случаи, при които пациенти с хипохондрия демонстрират ясно свързване между чревната функция и психическото състояние. В днешно време, особено в западните страни, проценти от населението страдат от алергии и други имунологични нарушения, като например сенна хрема и повишени нива на IgE. При страни с по-малко излагане на лекарствени средства – като някои африкански държави – честотата на алергиите и автоимунните заболявания е значително по-ниска, въпреки че при подобрение на жизнения стандарт тези състояния могат да се увеличат.
Алергичните реакции потвърждават, че съвременният начин на живот и околната среда не предоставят условия за оптимално здраве, като по-голямата част от населението е сравнително защитена, но алергичните индивиди са особено уязвими. Допълнителни изследвания, като тези на Бхавани и сътрудници, показват, че моделът на температурен отговор при сериозни инфекции е различен, което потвърждава компрометираната функция на имунната система при хронични състояния.
Автоимунни заболявания и микробиомна дисбиоза
Конвенционалната медицина класифицира група от хронични заболявания като автоимунни, при които защитните механизми на организма се объркват и атакуват собствените тъкани. Все пак, множество данни сочат, че автоимунните заболявания съпътстват нарушения в микробиомната симбиоза. В този контекст се смята, че хроничните заболявания имат субвъзпалителна основа, поддържана от мутирали патогени, които някога са били естествени жители на червата.
Преход към по-дълбоки нива на заболяване
Клиничните наблюдения показват, че при пациенти с ревматоиден артрит, псориазис или псориатичен артрит в ранните фази, все още се запазва способността за генериране на висока температура при остри инфекции, като пневмония. Обаче, при потискане на локалните възпалителни симптоми (чрез кортизон, метотрексат или биологични агенти) патогенезата се измества към по-дълбоки системни нарушения – характеризиращи се с намалена енергия, депресия и дисфункция на жизненоважни органи. Този процес, известен като „изместване на синдрома“, отразява прехода от повърхностно към дълбоко възпалително състояние, при което пациентът става по-уязвим към силно вирулентни патогени.
Значението на антибактериалната терапия
Установено е, че при деца с повтарящ се стафилококов тонзилит, повтарящото се приложение на антибиотици води до хроничен цикъл, при който инфекцията се премества към бронхите или белите дробове, като се появяват инфекции с патогени като Proteus, Klebsiella или Pseudomonas aeruginosa – микроорганизми, които имат силна резистентност към антибиотици. В този контекст, предишната антибиотична терапия променя чревната флора, създавайки „плодородна почва“ за неконтролирано развитие на патогени, които стават трудни за потискане с дори новото поколение антимикробни средства.
Важно е да се подчертае, че влошаването на здравето не се дължи само на прекомерната употреба на антибиотици или лекарства, но и на експозицията към токсични вещества или силен психологически стрес, които променят микробиома.
Теренът и електромагнитните полета
При инфекциозните процеси решаваща роля играе „теренът“ – околната среда, конституцията и предразположението на организма – който формира базата за активиране на патогенните микроорганизми. Допълнително, фундаменталните силови полета, които изграждат електромагнитната среда на човека, са ключови за интегритета на организма. Хомеопатичната терапия, чрез потенцирано лекарство, въздейства директно върху тези силови полета, като по този начин променя микробиомната среда към по-балансирано състояние. Ребалансирането на електромагнитното поле води до неподходяща среда за патогените и възстановяване на оптималното здравословно състояние.
Обучението и адаптацията на имунната система
По време на борбата с инфекциозните агенти имунната система се „обучава“ да разпознава и реагира на различни заплахи. При липса на подходящ периодичен възпалителен отговор с висока температура, особено в детството, рискът от развитие на хронични заболявания по-късно се увеличава. Освен това, неспособността на имунната система да се адаптира адекватно води до повишена алергичност към природни агенти като полен, растения, домашни любимци и храни, което негативно влияе както на физическото, така и на психическото здраве.
Клинични наблюдения и заключения
Наблюденията показват, че след преминаване към по-дълбоко хронично възпалително състояние, пациентът вече рядко развива остри инфекциозни заболявания – освен при наличие на силно вирулентен патоген. Ако пациентът, който обикновено се разболява периодично (напр. грип, бронхит, отит, цистит), внезапно спре да проявява висока температура при инфекция, това може да бъде знак за стартиране на хроничен процес. Такъв феномен може да индикира началото на тревожност, депресия, неконтролирано високо кръвно налягане, автоимунно заболяване или друго сериозно хронично състояние.
Клиничният опит също така показва, че при деца с повтарящ се стафилококов тонзилит, редовната антибиотична терапия води до хронично преместване на инфекцията към белодробната система, което след време затруднява лечението поради появата на силно резистентни патогени. Промените в микробиома след антимикробно лечение поставят основата за развитие на нови, сериозни инфекции, които са трудни за контролиране.
Заключение
В тази статия бяха представени доказателства, че употребата на антибиотици и кортикостероиди в някои случаи може да окаже негативно въздействие върху микробиома, водещо до трайни нарушения и развитие на хронично дегенеративно състояние. Аномалиите на микробиомното ниво изглежда определят стадия на хроничното заболяване, което е от съществено значение за общото здравословно състояние на индивида. Връзката между ефективността на имунния отговор и здравето на микробиома е ключова – ако химикалите нарушат първата линия на защита, последващите стресови фактори могат да предизвикат хронично възпаление и дегенерация.
Здравият организъм е способен да генерира висока температура и да стартира възпалителен отговор при настъпване на инфекция от вирулентен патоген. За такъв възпалителен процес е необходимо да се приложи лечение с голямо внимание, за да не се нарушат съществуващите защитни механизми в микробиома. Алтернативни терапии, особено хомеопатията, могат да бъдат изследвани като първа линия на защита при остри възпалителни състояния, преди прибягването до агресивни медикаментозни интервенции. Хомеопатичните лекарства, действащи на ниво човешко енергийно поле, водят до моментално равновесие, възстановявайки здравословния състав на микробиома и активирайки естествените защитни механизми.
В заключение, този принос цели да насочи вниманието към необходимостта от допълнителни експериментални проучвания – например чрез имунно профилиране преди и след остра инфекция – с цел идентифициране на пациентите, които са изложени на риск от развитие на хронично заболяване вследствие на потискане на естествения възпалителен отговор. Ранното потискане на температурния отговор, особено при деца, трябва да бъде преосмислено, тъй като то може да доведе до сериозни нарушения в развитието на имунната система.
БЛАГОДАРНОСТИ
Конфликт на интереси:
Авторът декларира, че няма конфликт на интереси.
Лична благодарност:
Изказвам признателност към д-р Сима Махеш и д-р Дионисиос Цинцас за ценния им принос към тази работа.
Авторство:
Джордж Витулкас е инициатор на идеята, автор на ръкописа, организатор на препратките и гарантира целостта на представената работа.
Пълната статия на Резюмето може да намерите на следния адрес:
Друга статия на подобна тематика може да откриете на следния адрес:
https://www.homeopathy-bulgaria.com/kvantova-fizika-homeopatiya/
