При класическата хомеопатия (тази на Ханеман,)хомеопатът търси кое хомеопатично лекарство съдържа енергия с честота резонираща с целия организъм на пациента. За тази цел хомеопатът задава на лекувания десетки въпроси, част от които са:

– всички влияния, които променят главното оплакване на пациента;
– търпимост към топлина и студ;
– ефект от промените във времето и влажността;
– по кое време на денонощието пациентът се чувства най-зле;
– как му действат всички естествени храни, някои силни вкусови предпочитания или отвращения;
– в каква поза спи, добре ли спи;
– тревоги или фобии, от които страда пациентът;
– раздразнителен ли е и при какви обстоятелства;
– как реагира психически в различни ситуации и др.

На базата на събраната информация хомеопатът, с помощта на специални справочници стига до имената на обикновено 5-15 хомеопатични лекарства. Всяко едно от тях би помогнало в някаква степен на пациента, но според принципите на класическата хомеопатия трябва да бъде дадено само едно. Тогава лекуващия хомеопат решава да даде едно от лекарствата. Наблюдавайки реакциите на пациента през следващите седмици той преценява доколко удачен е бил изборът на лекарство. Ако не е доволен предписва следващо лекарство и т.н. Често се получава така, че един не много опитен хомеопат може да се опитва да намери правилното лекарство в продължение на месеци, което изнервя пациента и той се отказва от лечението.

В същото време нелека задача на практикуващия класическа хомеопатия е да определи немаловажни за лечението фактори като:

  • какво разреждане да има лекарството;
  • колко често да се приема;
  • ако се появи оплакване по време на лечението, дали то е лечебна реакция на организма или нов здравословен проблем;
  • налага ли се спирането на приеманото лекарство и за колко време;
  • колко време е най-добре да продължи приемането на един препарат преди да се смени с друг и т.н.

Отговорите на всички въпроси появяващи се в хода на лечението се търсят винаги чрез попълване на обемната “анкета”. Това за някои пациенти е “приятна психотерапия”, а за много други “досадно, изнервящо ровене в личния живот”.

Казано накратко по метода на класическата хомеопатия е доста трудно да се проведе едно много успешно и с бързи резултати лечение.

Затова се смята, че хомеопатът става достатъчно опитен чак след 10 годишна и то богата на пациенти практика.