Научен анализ на класическата хомеопатия според проф. Витулкас

Хомеопатия представлява терапевтична система, базирана на специфични принципи за лечение, при които се използват потенцирани лекарства в динамизирано състояние, без наличието на материална субстанция. Уважаеми студенти, в настоящия анализ се разглеждат различните методологии в областта на хомеопатията, като се акцентира върху класическия метод, разработен от Ханеман. Известно е, че Ханеман е преподавал един-единствен метод, доказвайки своята експертиза в правилното приложение на хомеопатията, въпреки трудностите, произтичащи от необходимостта за индивидуален подбор на специфичното лекарство за всеки отделен пациент.

Въведение и проблематика

Прилагането на класическия метод на Ханеман изисква откриването на „Симилимум“ – уникалното лекарство, което води до истинско излекуване. Този процес представлява значително предизвикателство, тъй като дори опитният хомеопат може да се окаже пред затруднения. В критични случаи, когато пациентът се нуждае от спешна интервенция, липсата на адекватна подготовка води до несигурност относно избора на правилното лекарство. Следователно, основният проблем на съвременната практика в хомеопатията се свежда до нивото на обучение и професионална подготовка.

Младите специалисти, стремящи се към професионална дейност, трябва сериозно да обмислят какъв тип обучение им е необходимо и да оценят дали различните възможности отговарят на изискванията за правилно усвояване на класическите принципи.

Принципи за избора на подходящо лечение

Решението за оптимален избор на лечение трябва да се базира на следните принципи:

  1. Системна основа на хомеопатията:
    Хомеопатията не се базира на химични лекарства, а представлява система, при която се използват потенцирани лекарства в динамизирано състояние. Поради това, предписването по патологични схеми не отразява истинската същност на хомеопатията и не води до очаквано впечатляващи резултати.

  2. Динамичен механизъм на действие:
    Потенцираните лекарства постигат своята биологична активност чрез процес на многократни разреждания и сукусии, в резултат на който те се превръщат в активни на ниво силово поле с характерна вибрация. Веднага щом това биологично активно лекарство взаимодейства с жизнената сила – електромагнитното поле на организма – се задейства незабавна терапевтична реакция, която премахва патологичното състояние.

  3. Нуждата от специализирано обучение:
    Откриването на правилното лекарство (Симилимум) може да изглежда монотонен процес, но изисква високо ниво на професионализъм и задълбочено обучение. Препоръчително е избягването на предписване по патологични модели или едновременното прилагане на няколко лекарства, тъй като това води до объркване както в клиничната картина, така и в разбирането на класическите принципи на Ханеманова хомеопатия.

Обективност при избор на терапевтична стратегия

Много студенти очакват конкретни лекарствени комбинации за различни заболявания, което довежда до формиране на схематични подходи. Въпросът, дали тези комбинации са безполезни или дори вредни, се отрича от факта, че такива подходи могат да доведат до известно облекчение на симптомите – особено в масови практики, където броят на пациентите е от значение.

В същото време, съществува алтернативен и по-ефективен начин за лечение, който обаче изисква значително по-дълбоко обучение и допълнителни усилия за овладяване на методиката. Група преподаватели базират своя подход на теорията за миазмите, изложена в произведението „Теория на хроничните болести“ от Ханеман. Този принцип, макар и революционен, изисква критичен анализ – при случаи като чисти инфекции (гонорея, сифилис), предварително предписаните медикаменти (например, Медоринум и Сифилинум) не водят до очакван резултат.

Проблематика и адаптиране на теоретичните подходи

Първоначалните опити за прилагане на теорията за хроничните болести, базирана на изявения миазъм, разкриват ограниченията на методиката. Открива се, че миазматичните лекарства може да проявят своята полезност едва в по-късен етап от лечението, след предишно приложение на други медикаменти. В някои случаи едновременното предписване на всички миазматични лекарства води до объркване на имунната система, което се наблюдава при пациенти, лекувани продължително с висока потенция.

Въпреки валидността на теорията за миазмите, сляпото ѝ прилагане не гарантира успешни резултати. Основният проблем се крие във факта, че повърхностият терапевтичен слой изисква приложение на алтернативно лекарство, различно от миазматичния подход. Ранните наблюдения в клиничната практика подчертават, че лечението на хронични заболявания трябва да започва с определяне на най-подходящото “горно” лекарство, независимо от наличието на миазматично състояние.

Откритията довеждат до разработването на „Теория на нива на здраве“, базирана на идеите на Ханеман за миазмите. Важно е да се отбележи, че неправилното приложение на тази теория води до разочароващи резултати.

Заключение

Промените в класификацията на хроничните болести през последните петдесет години могат да се обяснят с многобройните интервенции в имунната система – от ваксините и антибиотиците до други външни фактори, които водят до блокажи в нормалното физиологично функциониране. Тези фактори показват, че хроничните заболявания не могат да бъдат обяснени единствено чрез трите класически миазма (Сикоза, Сифилис, Псора).

Съвременните тенденции в хомеопатията, характеризиращи се с полифармация и неправилно прилагане на теорията за миазмите, застрашават автентичността на класическата Ханеманова хомеопатия и я подлагат на критика от страна на скептиците. Настоящите наблюдения подчертават необходимостта всички амбициозни студенти по хомеопатия да се ангажират с дълбоко изучаване на този утвърден научен метод на лечение, тъй като само чрез пълно разбиране на принципите могат да се постигнат значими клинични резултати.

Алонисос, Гърция, 12 януари 2019

Друга статия на тема избор на правилно обучение по хомеопатия се намира на следната страница на сайта:

https://www.homeopathy-bulgaria.com/kachestveno-obuchenie-homeopatiya/