---

Интервю с Д-р Даниел Русев

Хомеопатия – Наука, която изисква дълбоки познания и специализиран подход

Въведение

Хомеопатията е метод на лечение, който според Д-р Даниел Русев може да постигне значителен успех, ако се спазват строго определени закони и правила. Той обяснява, че неправилната употреба на хомеопатичните средства може да доведе до дебалансиране на организма, а превантивният и профилактичен ефект не е характерен за тях. Интервюто разглежда както основните принципи на хомеопатията, така и практическите аспекти от ежедневната ѝ употреба, както и мястото й в сравнение с традиционната медицина.

Профил на Д-р Даниел Русев

• Образование и специалност: Завършил е Медицински университет – София, специалност Детски болести.
• Специализация: Възпитаник на Международна Академия по касическа хомеопатия – Гърция.
• Опит: Занимава се с хомеопатия повече от десет години.

Интервю: Въпроси и Отговори

1. Хомеопатията и нейните ефекти

Въпрос:
„Хомеопатията може да дебалансира организма, ако не се използва правилно. Хомепатичните средства нямат превантивен и профилактичен ефект. Те не се използват за презастраховане и имуностимулация на организма.“

Отговор:
Д-р Русев обяснява, че хомеопатията има свои сериозни закони и правила. При тяхното стриктно спазване може да се постигне значителен успех при лечението на пациентите, но ако методът се използва без необходимите познания, може да се появят усложнения.

2. Нараства ли интересът към лечението с хомеопатия?

Въпрос:
„Д-р Русев, нараства ли интересът към лечението с хомеопатия?“

Отговор:
– “Бих казал „да”, но все още мнозина не знаят какво точно представлява хомеопатията. Вече има много хора, които се занимават с хомеопатия, без обаче да са истински специалисти. За да се практикува този метод, човек трябва да има доста дълбоки и широки познания както в областта на медицината, така и извън нея. Хомеопатията е наука, която е открита преди около 200 години от Ханеман. За да стигне до откритието си, той изпробва върху себе си хинин – така установява, че това лекарство, което в минимални дози действа на пациента и предизвиква някакви симптоми, в още по-разредено количество може да лекува. Трябва да се има предвид, че хомеопатичните лекарства, за които се носят слухове, че са напълно безвредни, могат да предизвикат сериозни усложнения и проблеми, ако не се назначават от специалист, не се предписват правилно или се дават в много високи разреждания. Много хора свързват хомеопатията с билколечение, но тя не е алтернативна медицина, а истинска медицина, която изисква дълбоки познания за болестните състояния и психо-емоционалната същност на човека.”

3. Комплексният подход към пациента

Въпрос:
„Защо се налага да се разглежда като комплекс цялостната същност на пациента?“

Отговор:
– “Ние разделяме условно човека на няколко области. Физическото тяло касае оплакванията по органи и системи – това е традиционната медицина. Следва емоционалното ниво, а на трето място, но първо по важност, е умственото ниво. Вземаме симптомите от всичките три характеристики – ум, емоции и физика – и така определяме хомеопатичното лекарство. При нас е изключително важно да се запознаем с характера и психо-емоционалното състояние на пациента, за да вземем правилното решение.”

4. Медицинско образование при хомеопатите

Въпрос:
„Нужно ли е хомеопата да има и класическо медицинско образование, за да взема правилни решения относно лечението?“

Отговор:
– “В някои страни това е задължително изискване, както и у нас. В повечето случаи хора, които нямат медицинско образование, преминават някакви курсове, с които добиват най-общи познания. Не бих искал да коментирам доколко това е достатъчно. Мога да кажа, че за лекарите е много по-лесно да допълнят своите знания и квалификация и да се ориентират дълбоко в здравословната картина на пациента, за да определят най-точното хомеопатично лекарство.”

5. Избор на добър специалист-хомеопат

Въпрос:
„Как хората да си изберат добър специалист-хомеопат?“

Отговор:
– “Най-добре е специалистът да е и лекар, защото тогава контактът е по-лесен. Трябва да притежава дълбоки познания, които не се постигат само с няколко курса, и не е сериозно да се занимава паралелно с други направления. При хомеопатичния преглед се отделя минимум един час за интервю с пациента. Препоръчвам образоването извън България, тъй като тук няма традиционни хомеопатични школи като тези в Гърция. Хомеопатичната литература е обемна, а лекарят трябва постоянно да се ограмотява и усъвършенства, като изучава и опита от преди 200 години. За съжаление, в България има много хомеопатични центрове, но липсва болница, в която да се лекува чрез тези методи.”

6. Тестване на хомеопатичните лекарства

Въпрос:
„Как се тестват хомеопатичните лекарства?“

Отговор:
– “Първо, да кажем как се тестват алопатичните лекарства – върху болни хора. Хомеопатичните лекарства се изпробват първо на здрави хора. Даваме дадено лекарство в определени разреждания, след което индивидът започва да продуцира симптоми. На базата на тези симптоми определяме хомеопатичното лекарство, което ще издлекува същите симптоми при болен човек. При хомеопатията лекуваме с подобно, а при алопатията – с различното. В природата подобните неща се привличат.”

7. Хомеопатията срещу билколечение

Въпрос:
„Много хора смятат, че хомеопатията е на билкова основа, вие твърдите, че нямат много общо.“

Отговор:
– “Хомеопатичните лекарства могат да се направят от билки, минерали или животински произход. Билколечението няма нищо общо с хомеопатичното лечение, защото производственият процес е различен. При всяко разреждане се извършва разтърсване – динамизация, която превръща лекарството в енергиен препарат, действащ на много по-различно ниво в организма. Механизмът на действие не е напълно разкрит, но практическият ефект е положителен.”

8. Обхватът на хомеопатичното въздействие

Въпрос:
„Всичко ли се повлиява от хомеопатията?“

Отговор:
– “Не бих казал, че всичко се повлиява. Важно е за всеки човек да се открие най-подходящото лекарство. Ако се намери правилното лекарство, то може да помогне при различни състояния. Понякога дори сериозни физически оплаквания могат да бъдат повлияни с лекота чрез хомеопатия. От друга страна, по-леки състояния може да се лекуват трудно, като често се налага комбинация от няколко лекарства и проследяване на ефекта през определени интервали от време. Въпросът остава двузначен.”

9. Конфронтация между традиционната медицина и хомеопатията

Въпрос:
„Забелязва се като че ли някаква конфронтация между традиционната медицина и хомеопатията. Много лекари, особено от по-възрастното поколение, отричат ефекта на хомеопатията. Как да постъпи пациента, на кого да се довери?“

Отговор:
– “Най-добрият вариант е пациентът да притежава и основни познания по хомеопатия, за да не се лута между личния лекар и други специалисти. От гледна точка на традиционната медицина, хомеопатичното лекарство е толкова разредено, че според тях не действа. След 12-то CH/стотично разреждане вече не остава нищо от самото вещество, но колкото по-разредено е, толкова по-дълбоко и силно действа върху организма. Има множество изследвания с квантови апарати, които доказват, че тези лекарства имат различни вълнови свойства и затова се наричат енергийни. Те въздействат върху жизнената сила на организма и влияят върху комплекс от симптоми и заболявания. В нашия център имаме натрупан опит, извършваме лабораторни и рентгенови изследвания, и успяваме да докажем всяко състояние.”

10. Хомеопатия при респираторни заболявания

Въпрос:
„Докъде стигат силите на хомеопатията? В сезона на респираторните заболявания, които често водят до бронхит, бронхиолит или пневмония, може ли хомеопатията успешно да ги повлияе?“

Отговор:
– “Да, разбира се, че могат да бъдат излекувани с хомеопатия. Често се сблъскваме с тези диагнози. Ако има неуспешни случаи, трябва да се провери дали е предписано точното лекарство и дали симптомите на пациента водят до правилния избор. Възможно е зад симптомите на едно заболяване да се крие друго, невидимо заболяване. Повлиявали сме и по-тежки заболявания, стига да бъде намерено вярното лекарство според симптомите.”

11. Комбиниране на традиционно и хомеопатично лечение

Въпрос:
„Как се процедира, ако даден пациент вече е започнал лечение с традиционни средства, назначени от специалист?“

Отговор:
– “При такъв случай се провежда преглед от лекар-хомеопат. На базата на обстоеното интервю и събраните симптоми се назначава хомеопатично лекарство. Алопатичното лечение продължава известно време паралелно, докато се установят ясни признаци, че хомеопатичното лекарство е започнало да действа. В този момент постепенно намаляваме дозата на алопатичните средства, докато не се премине изцяло към хомеопатичното лечение. Така двете терапии се съчетават и допълват, като се прекратяват агресивните химични лекарства.”

12. Хомеопатия за профилактика и имуностимулация

Въпрос:
„Може ли да се използва хомеопатия за профилактика и имуностимулация?“

Отговор:
– “Хомеопатичните лекарства нямат профилактичен ефект, защото ги определяме и назначаваме въз основа на конкретни симптоми. Когато дадено състояние вече се е развило, се взема предвид комплекс от фактори и се избира съответното лекарство. Не е добре хомеопатичните лекарства да се дават профилактично или превантивно. Възможно е да се комбинират с класически сиропи против кашлица или капки за нос, но не трябва да се дават комбинации от няколко хомеопатични лекарства в сравнително високи разреждания, защото това може да доведе до объркване на организма или дори усложнения. По-добре е да се открие точното лекарство, което ще действа и в бъдеще при други симптоми, като при необходимост се дава в по-високи разреждания, за да започне отново да действа. Това доказва, че хомеопатията е дълбока наука, която дава пълна картина на състоянието на пациента.”

13. Препоръки за сезонните проблеми

Въпрос:
„Можете ли да дадете по-конкретни препоръки и съвети спрямо най-честите проблеми на сезона?“

Отговор:
– “Ще дам някои примери, с уговорката, че консултация със специалист винаги е задължителна. Ако има външни прояви като обриви, секрети, хрема или повръщане и тези симптоми се подтиснат, болестта може да се развие вътрешно. Пример: при лечение на обрив, който изчезва, детето може да развие астма по-късно – доказано и в традиционната медицина. Друг пример: при запек, ако се използват лаксативни средства, проблемът се решава временно, но впоследствие може да се развие сърцебиене. Алопатичната медицина често не отчита, че подтискането на един симптом може да доведе до появата на друг в различно място на организма. Относно най-популярните лекарства за сезона – всяко от тях касае комплекс от симптоми. Например, „belladonna” се използва при остри температурни състояния с влажна кожа и зачервеност, а препаратът Aconite се препоръчва при състояния без изпотяване и със суха кожа. При предписването на тези лекарства е важно даденият симптом да не противоречи на общото състояние на пациента. Беладонна и фитолакa също се използват при зачервено гърло, като изборът зависи от степента на зачервяване. При ангини се обръща внимание дали гърлото има налепи, от коя страна са те и други общи характеристики като жажда, изпотяване и общо състояние. Друга препоръка е използването на ферум фосфорикум при зачервено гърло с лека температура около 37,3 °C. При неясни симптоми се препоръчват природни средства – прием на повече течности, чайове и витамини, за да се овладее състоянието. При хрема се използва алиум цепа, но се внимава, тъй като това лекарство може да подтиска секретите и да доведе до по-сериозно заболяване, ако не се използва при точните индикации. Изборът на лекарство зависи от вида на секрета (бистър, прозрачен, жълт или зелен), запушване на носа и други детайли, които помагат за определяне на правилното лечение.”

14. Хомеопатия и алергии при децата

Въпрос:
„Има бум на алергии сред децата, как хомеопатията повлиява алергиите? Съществува мнение, че множеството ваксини предизвикват алергии – какво мислите по въпроса?“

Отговор:
– “Съществуват множество публикации и научни изследвания, които правят връзка между ваксините и алергиите, макар че не при всички случаи е така. При алергиите трябва да се вземе предвид фамилната обремененост, тъй като наследственият фактор може да блокира действието дори на хомеопатичните лекарства. При алергии ние събираме всички симптоми, за да определим конституционалното лекарство, което да повлияе и на алергията. Алергията е свързана с множество механизми на имунната система, а антиалергичните препарати – заедно с кортикостероидите – са често използвани, макар и с много странични ефекти. Относно влиянието на ваксините, това е сложен въпрос, тъй като те въвеждат чужди белтъци в организма, което може да пренастрои имунната система.”

15. Имунната система при децата

Въпрос:
„Факт е, че имунитетът е слабото място на 90% от децата, въпреки всички усилия, които полагат родителите…“

Отговор:
– “Тук трябва да се дефинира какво означава принципно здраве. Определяме, че децата, които вдигат температура над 38° един или два пъти годишно, без други оплаквания, са по-здрави от децата, които не вдигат температура или не проявяват остри състояния за дълги периоди. При децата, които не вдигат температура, се подозира, че може да имат по-сериозни заболявания, като например хиперактивност.”

16. Хомеопатия при хиперактивни деца и аутизъм

Въпрос:
„Все по-популярно става състоянието на хиперактивност – може ли хомеопатията да повлияе на това? Какви отношения са аутизмът и хомеопатията?“

Отговор:
– “Да, хомеопатията действа много добре на хиперактивни деца. Трябва да се направи разлика между палаво, буйно и истински хиперактивно дете, при което наличието на агресия подсказва дисбаланс, който изисква лечение. При деца, които се бият, хапят, щипят, тръшкат се, чупят или блъскат главата си, крещят и изпадат в истерии за продължителен период, е необходимо да се предпише терапия, за да се справят с поведението си и да преживеят нормално в своята среда. От друга страна, има деца, които са затворени и усамотени – това може да наведе мисълта за аутизъм. Хомеопатията може да бъде полезна и при аутизма, но в тези случаи е необходимо често наблюдение. Прилагането на различни лекарства в течение на време – първо едно, след това друго – може да отнеме година, две или повече, за да се постигне ефект.”

17. Хомеопатия при възрастни – депресии, диабет и сърдечно-съдови заболявания

Въпрос:
„Нека кажем, че при възрастните най-често срещаните проблеми са депресии, диабет, високо кръвно и сърдечно-съдови заболявания. Има ли хомеопатия отговор на въпросите, касаещи тези сериозни заболявания?“

Отговор:
– “При диабет, в който организмът не произвежда никакъв инсулин или не може да повлияе на глюкозното съдържание, се налага да се прилага инсулин отвън. Хомеопатията влияе върху жизнената сила и задейства механизмите, които могат да помогнат при заболяването. Ако обаче тези механизми липсват, трябва да се добави липсващото вещество в определена концентрация. При диабет тип 2, хомеопатията може да доведе до пълно спиране на антидиабетичните средства, като дозата на инсулина или други хормонални лекарства се намалява. Относно депресиите и неврозите, ние винаги се интересуваме от цялостното състояние на организма, за да установим първопричината. Често депресията е резултат от подтискане на други състояния, например чрез употребата на медикаменти за ограничаване на тревожността, страха и паниката, които сами могат да причинят истинска депресия. Често се поставя етикет „депресия”, за да се предписват скъпи и агресивни лекарства, които в крайна сметка увреждат организма с многобройните си странични ефекти.”

18. Психологическата компетентност на хомеопатите

Въпрос:
„В този смисъл, нужно ли е специалистът хомеопат да е и добър психолог?“

Отговор:
– “Разбира се, без да искам да изземвам функциите на психолозите. За да се определят характеристиките на организма, включително и тези, свързани с психо-емоционалното му състояние, специалистът трябва да притежава познания от областта на психологията. Така се вземат предвид и особеностите на характера, които са от решаващо значение за определяне на лечението. Ние лекуваме човека като цяло, като интегрираме физическото и психо-емоционалното му състояние.”

Заключение

Интервюто с Д-р Даниел Русев подчертава, че хомеопатията е дълбока и комплексна наука, която изисква висок професионализъм, дълбоки знания и цялостен подход към всеки пациент. Правилното ѝ приложение може да доведе до значителни успехи, като същевременно се подчертава, че неправилната употреба може да предизвика усложнения. Важно е пациентът да избира специалист, който е не само добре обучен в хомеопатията, но и притежава класическо медицинско образование и разбиране за психо-емоционалните аспекти на здравето.

 

Друго интервю на Д-р Русев може да прочетете от следната статия: https://www.homeopathy-bulgaria.com/homeopatiya-alternativno-lechenie/