Хомеопатия: Преглед на абсурдни съвременни идеи

Въведение

Настоящият труд има за цел да анализира всички наблюдавани идеи и експериментални опити – включително и тези, предприемани от известни хомеопати – които в резултат на новаторски, но спорни подходи поставят под въпрос научния статут на хомеопатията.

Съвременни тенденции в хомеопатията

В международната общност на практикуващите хомеопати се наблюдава явление, при което, въпреки призивите за единство, липсва открито признаване на нововъведенията, приложени през последните години. Изследването на тази неописуема ситуация е от съществено значение, тъй като името на хомеопатията се оказва подложено на уроняване и обезценяване от страна на практици, опитващи се да внесат нови идеи, които на практика размиват установените научни стандарти.

Критичен анализ на съвременните методи

За целите на анализа са изброени следните спорни подходи, които отклоняват практиката от класическите научни принципи, изложени от Ханеман:

  • Използване на махало за намиране на правилното хомеопатично лекарство.
  • Приложение на вербална хомеопатия – метод, който вече е описан в няколко български публикации.
  • Потенциране на лекарства, записани върху лист хартия, чрез поставяне на чаша вода върху тях.
  • Избор на лекарство посредством астрология.
  • Използване на карти таро като инструмент за диагностика.
  • Определяне на лекарство според цвета или дизайна на облеклото на пациента.
  • Подбор на лекарство въз основа на предпочитанията на пациента, като например любимия му цвят.
  • Предписване на мултилекарствени (сложни) препарати за специфични патологии, при които отделните симптоми се игнорират.
  • Индивидуален избор на лекарство за конкретна патология, съобразен с личния подход на практикуващия.
  • Лечение чрез разновидност на хомеопатията, при която в препарата се включват самите причинители, вместо отделните симптоми на пациента.
  • Приложение на „детокс“ хомеопатия чрез използване на високи потенции на няколко лекарства, давани едновременно, без анализ на отделните симптоми.
  • Използване на прогностична хомеопатия.
  • Доказване на музика, която след това се прилага за лечение на пациента.
  • Използване на компютърни звукови средства, които чрез симилиум лекуват болестта.
  • Предписване на лекарства чрез мелодии, възпроизвеждани на мобилен телефон.
  • Определяне на лекарство според това с коя птица или друго животно пациента прилича.
  • Твърдения, че не е необходимо лекарствата да преминават през стандартното доказване върху хора, а могат да бъдат „представени“ чрез мисловен процес.
  • Предполагане, че стотици хомеопати могат да си „представят“ различни доказвания на едно и също лекарство, без то да е преминало през метода на доказване, описан в „Органона“ от Ханеман.
  • Доказване на лекарства, характеризирани с акцент върху специфични умствени или емоционални симптоми, без наличието на пълния клиничен образ.
  • Предписване на лекарства, базирани на усещанията и делюзиите, при което не се оценява целостта на клиничния случай.
  • Приложение на учението за приликите, например използване на кучешко мляко за лаеща кашлица или индийско орехче за мозъчни разстройства поради визуално сходство.
  • Използване на лекарство, свързвано със символиката на Берлинската стена, при опити за предотвратяване на развод.
  • Твърдения, че дадено лекарство е „спуснато от Бог“, като се използва неговото име за „зареждане“ без реална необходимост от закупуването му.
  • Отхвърляне на използването на Реперториуми – справочници с физически, умствени и емоционални симптоми, установени чрез пълни доказвания на лекарството.
  • Избор на лекарство според периодичната таблица и чрез въображаем подбор на симптоми.
  • Използване на специални електро/радио устройства, които могат да прехвърлят информация към лекарството.
  • Избор на лекарство въз основа на водещия миазъм (напр. псоричен, сифилистичен, сикотичен и т.н.).
  • Твърдения, че лекарството може да бъде предадено чрез вълни до пациента.
  • Твърдения, че не е необходимо физическо приложение на лекарството – достатъчно е само мисловното му представяне за постигане на лечение.
  • Предписване на лекарство, базирано единствено на умствените симптоми, с цел определяне на „core лекарство“ за целия живот.
  • Твърдения за прилагане на хомеопрофилактика – еднократна доза лекарство за предпазване от евентуални епидемии (популяризирано при Ковид епидемията).
  • Използване на биорезонансно устройство и метод на Фол за „намиране“ на лекарството, без да се извършва традиционен анализ, снемане на случая и реперторизация.
  • Твърдения, че някои хомеопати не наблюдават хомеопатично влошаване, което повдига въпроса дали те са свидетели на истинско излекуване.

Обсъждане и заключения

Представената многообразност от експериментални и често абсурдни идеи налага необходимост от строг, научно обоснован анализ. Агресивната популяризация на тези подходи води до създаване на привидна единност и сплотеност, но в същото време поставя под въпрос научната достоверност и статута на хомеопатията. За запазване на академичната цялост е задължително критично обсъждане на всички отклонения от утвърдените научни принципи.

Превод и допълнения:

Настоящата статия представлява превод с допълнения и критичен анализ, подготвен от Мария Чорианопулу, Директор на Международната академия по класическа хомеопатия в Алонисос, Гърция.

Статия на същата тематика може да намерите в нашия сайт: https://www.homeopathy-bulgaria.com/kachestveno-obuchenie-homeopatiya/