Клинични характеристики на инфекция с Coronavirus (COVID-19)

Съгласно данните, предоставени от Световната здравна организация (СЗО) [ii], клиничната симптоматика на COVID-19 е неспецифична и може да варира от асимптоматично протичане до тежка пневмония с риск от фатален изход. Към 20 февруари 2020 г. – на база 55,924 лабораторно потвърдени случая – типичните клинични признаци включват:

  • Треска: 87,9%
  • Суха кашлица: 67,7%
  • Умора: 38,1%
  • Продукция на храчки: 33,4%
  • Задух: 18,6%
  • Болки в гърлото: 13,9%
  • Главоболие: 13,6%
  • Миалгия или артралгия: 14,8%
  • Втрисане: 11,4%
  • Гадене или повръщане: 5,0%
  • Назална конгестия: 4,8%
  • Диария: 3,7%
  • Хемоптиза: 0,9%
  • Конюнктивална конгестия: 0,8%

Пациентите с COVID-19 обикновено развиват симптоми – включително леки респираторни прояви и треска – средно 5–6 дни след инфекцията, като установеният инкубационен период варира от 1 до 14 дни.

Повечето заразени случаи протичат с леко до умерено заболяване, като приблизително 80% от лабораторно потвърдените пациенти не развиват пневмония или имат умерена форма на пневмония. Тежкият клиничен образ, характеризиращ се със задух, дихателна честота от около 30 в минута, кислородна сатурация под 93%, съотношение PaO2/FiO2 под 300 и/или белодробни инфилтрати, засягащи над 50% от белодробната тъкан в рамките на 24–48 часа, се наблюдава при 13,8% от случаите. Критичните състояния, включващи дихателна недостатъчност, септичен шок и/или многоорганна дисфункция, са регистрирани при 6,1% от пациентите.

В едно от проведените проучвания се установява, че сред началните симптоми доминират треската (наблюдавана при 73% от пациентите – 59 случая) и сухата кашлица (при 59% – 48 случая). Допълнително, докладваните неспецифични симптоми включват замаяност (2%, 2 пациенти), диария (4%, 3 пациенти), повръщане (5%, 4 пациенти), главоболие (6%, 5 пациенти) и генерализирана слабост (9%, 7 пациенти).

Друго проучване потвърждава, че най-честите симптоми са треска (98%), кашлица (77%) и диспнея (63,5%). От 52 критично болни пациенти, 6 (11%) не са демонстрирали температура в рамките на 2–8 дни след появата на първоначалните симптоми, свързани със SARS-CoV-2 инфекцията. Средната продължителност от началото на симптоматиката до радиологично потвърждение на пневмония е 5 дни (междуквартилен диапазон: 3–7 дни), а времето до необходимостта от прием в интензивно отделение е средно 9,5 дни (междуквартилен диапазон: 7,0–12,5 дни) [III].

Обобщение и Въведение

В настоящата препоръка се разглеждат актуалните предизвикателства, свързани с практикуването на хомеопатията в световен и национален контекст. Хомеопатите в България – завършили или продължаващи обучението си в Международната Академия по Класическа Хомеопатия при проф. Витулкас – изразяват дълбока загриженост относно новите тенденции и интерпретации на хомеопатичните принципи, особено във връзка с пандемията от коронавирус.

Контекст и Научен Анализ

Според наблюденията на експертите, някои водещи личности в областта, стремейки се към сензация, разпространяват препоръки за превенция от коронавирус, които отстъпват от утвърдените постулати на класическата хомеопатия. Такива интерпретации, които твърдят, че обиколка на триъгълник или лице на квадрат могат да бъдат заменени с нови формули, демонстрират отклонение от основната научна парадигма. В същото време, зад многобройните предложения за „панацеи“ срещу коронавируса може да се крият и финансови интереси, които изопачават оригиналните принципи на хомеопатията.

Научната Обосновка на Хомеопатията

Класическата хомеопатия се основава на прецизни математически принципи и установени формули, доказани през повече от 200 години. Независимо от опитите за промяна на тези принципи, научната общност настоява, че всяко лечение трябва да се базира на единствен активен лекарствен състав, адаптиран спрямо динамичната клинична картина на заболяването. Потискането на симптомите или комбинирането на множество вещества може да доведе до погрешно определяне на терапевтичната стратегия и да увреди пациента.

Препоръки за Пациентите

За да се минимизират рисковете и да се осигури адекватно лечение, се препоръчва:

  1. Избор на специалист:
    Да се избягват хомеопати, които предлагат лечение с препарати, съдържащи повече от едно лекарство, особено при използване на високи разреждания.

  2. Превенция и лечение:
    Да не се вярва, че коронавирусът може да бъде предотвратен чрез хомеопатични комбинирани препарати, тъй като това не само не гарантира помощ, но и може да доведе до сериозни увреждания.

  3. Критичен подход:
    Да се избира внимателно специалистът, от когото се потърси лечение, като се отдава предпочитание на практикуващи, които спазват гореспоменатите принципи.

  4. Диагностика и симптоматика:
    Да не се потискат симптомите, тъй като те предоставят важна информация за правилната диагностика и съответстващо лечение, базирано на един активен лекарствен състав. При промяна на клиничната картина, съставът може да бъде адаптиран, но винаги остава единичен.

  5. Критичност и информираност:
    Да се подхожда с критично мислене към източниците на информация и препоръки.

  6. Защита на научната парадигма:
    Да се запази вярата в хомеопатията като утвърдена наука, доказала своята ефективност през повече от 200 години, и да се осъдят опитите за изопачаване на нейните принципи по лични или финансови интереси.

  7. Обща грижа за здравето:
    Да се стреми към запазване на здравето чрез спазване на научно обосновани методи и препоръки.

Заключение

Настоящият анализ представя обобщение на основните опасения и препоръки към пациентите, търсещи хомеопатично лечение в контекста на пандемията от коронавирус. Авторите – обучаващи се в областта на класическата хомеопатия – подчертават значението на стриктното спазване на доказаните научни принципи и предупреждават срещу практики, които биха могли да изопачат основите на тази древна, но изключително ценна лечебна наука.